ГАЛАВЕЧЕРЯ ЗА ПЪРВЕНЦИТЕ - Гергана Стоянова

Знаете ли какъв ад е да ви хвърлят в досадния и прашасъл свят на архива? Какво изтезание е това за ефирната душа на креативната пиар-стажантка от университета. Вместо да си твори спокойно или вглъбена, с кръстосани красиви крака в престижното кафене отсреща, тя е принудена да рови в "живите архиви" на историята парцаливи папки, привързани с разнищени връзки в болезнено стегнати възли, които ти иде да срежеш, ама пък тогава всички пожълтели, с дъх на мухъл хвърчащи листи ще полетят не надолу към пода, а ще политнат във въздуха като ято подплашени скорци, разпилени от задължителното течение в мазето на Общината… Самата мисъл за клетата й пиарска съдба можеше тутакси да разплаче стажантката.

            Ето в такъв ад живееше момичето от университета, което упражняваше бъдещата си професия на пиар в реални условия по време на задължителната си държавна практика. За съжаление случайността я запрати от родния Кюстендил в далечния, твърде влажен за непокорната й коса Бургас, тъй като не успя да се класира за Журналистическия факултет в Софийския. И ето, вече няколко години тя кове диплома, дори дойде време за задължителния стаж, който трябваше да изкара в Общината на Бургас.

            Да се учиш на занаят не е леко! Опитните пиари в Общината въобще не ти обръщат внимание, защото не си като тях. Даже не си от града, като тях. Въобще, ако ги питаш нещо от рода „Какво е това „Лукойл” и къде се намира?”, те ти обръщат гръб презрително. Е човек от къде да ги знае тия подробности! Айде да ги заведат на Кюстендил и да ги пуснат в центъра, да ги видим ше се оправят ли!

            Ей на и сега! Добре било да свърши малко работа за Никулден, празника на Бургас. Измислили да поканят почетните граждани на града на галавечеря и трябвало да се разпратят поканите. Ма колко са, кои ще бъдат гостите...? Били все същите всяка година. Оффф, добре. Сигурно в мазето, така де, в архива ще има списък на някое от миналите събития. Нали в Общината все в архива се търсят документите.

            И така, настъпи Никулденската галавечеря. За да бъде съвсем официална, подготвиха голямата Заседателна зала на Общината. В уречения час гостите започнаха да пристигат. Кой с автомобил, кой с хубав автомобил, някои с такси, друг пеша – всеки според… заслугите си. Любопитно бе как някои от гостите пристигнаха с файтони, фиакри и всевъзможни конски впрягове, а един чешит дори дойде в подобие на народна носия, но не съвсем – балтон, калпак, кондури… Охраната опита да го отпрати, но човекът показа покана с герба на Общината, в която беше записано името му – Александър Георгиев[1]. Е, щом е тъй, кои са полицаите, че да оспорват покана с герба на общината.

            След половин час около голямата правоъгълна маса, застлана с фина бяла покривка, се бяха събрали ни повече, ни по-малко от двеста и четиринайсет души.

            Ако любезният читател имаше възможност да надникне тази вечер в залата на Общината, би занемял с ококорени очи от изумление при вида на това многолико сборище на почетни граждани. Хора съвременни подаваха солницата на други, очевидно ментално живеещи век-два назад. И ако вторите опитваха да са толерантни към видимо непознатите им неща, то първите не спираха да се изумяват и коментират недодяланите обноски и старовремския вид на вторите.

            По-интересното е, че сред гостите имаше лица, които най-малко бихме очаквали да зърнем. Не само тук, а изобщо.

            Кой би повярвал, че на Никулден 2017-та година до блюдото с пълнения шаран ще забележи лично почетния гражданин на Бургас, първия съветски космонавт Юрий Гагарин в компанията на легендания министър-председател на България Кимон Георгиев. Как да предположим, че до Главсека на Съюза на съветските композитори, народния артист Тихон Хренников, е бившият Генсек на ЦК на КПСС и маршал на Съветския съюз Леонид Брежнев. 

            Кой ли би повярвал, че на Никулден 2017-та година би поднесъл блюдо никулденски шаран лично на първия космонавт Юрий Гагарин или на легендарния, но, уви, безнадеждно мъртъв в съответната година министър председател на България Кимон Георгиев. И ако примерно човек не си е и помислял да зърне някога как именно изглежда народният артист Тихон Хренников, то със сигурност поне от обща култура би трябвало да разпознае другаря Леонид Илич Брежнев, покоен първи на Съюза на съветските социалистически републики.

            Каква е тази работа – толкова видни покойници да се наредят на празничната никулденска трапеза в Общината, - не се разбра, тъй като обслужващият персонал в залата не беше оторизиран да разпознава гостите, а официален домакин на вечерята нямаше поради неопитността на стажантката-организатор. Такова лице обаче не липсваше на гостите, тъй като част от родените в Бургас негови почетни граждани наричаха „началник” един възрастен човек. Така и останалите мислеха, че вечерят в компанията на настоящия градоначалник. Не че въпросният не беше ключов политик в историята на Бургас. Само че това беше преди доста години, защото това всъщност беше някогашният Първи секретар на Окръжния комитет на комунистическата партия другарят Николай Жишев. Това никак не пречеше на почетните граждани, които просто желаеха да се нахранят на спокойствие и да пообщуват в неформална обстановка с други уважавани хора. Е, имаше и достатъчно съвременници, за да може персоналът да не изпадне в тревожност защо никой не му се вижда познат, но те като че ли не се вписваха съвсем в останалата компания. И как ще се впише тоя хипар Джон Лоутън[2] с истеричното си припяване „Ля-ля-ляяяя”[3], ще каже човек, че е нощта на 30-ти юни срещу изгрева на 1-ви юли. Само развали апетита на другаря композитор Тихон Хренников.

            - Николае, ако няма да ядеш тая кифла, дай да я прибера в чантата, ще я стопля за закуска на децата утре сутрин – фъфлеше, вадейки кост от шаран от устата си, Елена, съпругата на социалистическия президент на Румъния Чаушеску[4], позавяхваща дама с огромни бижута, потънала в рунтави кожи и омазано в ярко червило лице. Съпругът й, който и на масата не се разделяше с високия си кожен калпак, невъзмутимо пъхна кифлата в протегната към него лачена ретро чанта.

            След основните ястия на гостите беше разлято хубаво тъмно вино и беше предоставено време да поговорят приятелски без усложнението от фъфленето с пълна уста. Най-приятно говореше усмихнатият летец Юрий Гагарин, който разказваше как е изглеждала майката-Земя през илюминатора на космическия кораб.

            В същото време стажантката по ПР, погрижила се за всичко, седеше в пресцентъра и от скука разглеждаше информацията в общинския уебсайт. И както четеше, така изведнъж изтръпна. Ако се разкрие това, което току-що беше разкрила сама, още утре би изхвръкнала позорно от Общината. Тя записа нещо на едно листче и се втурна да потърси помощ от охраната.

            Тутакси по голямото стълбище се втурнаха няколкото общински полицаи – млади момчета със силни мишци и завиден ентусиазъм. Връхлитайки в заседателната зала, момчетата изкрещяха:

            - Стойнемърдай! Наземята! Ръцетенатила!

            Общо взето това не предизвика кой знае какво впечатление. Даже товарищ Николай Котляр, министър на рибното стопанство на бившия Съветския съюз, размаха ръка с досада и промърмори:

               - Ну, мальчики, идите присаживайтесь, только по-тише, товарищ Гагарин рассказывает!

           Полицаите, леко обидени, опитаха да не обърнат внимание на неподчинението. Един от тях започна да чете с носов глас:

               - Леонид Брежнев, Димитър Попов, Антон Югов, Александър Ишков, Владимир Толубко, Николае Чаушеску, Елена Чаушеску, Васил Богданов, Николай Жишев!

               Призованите с почуда се обърнаха към момчетата.

               - Кажете, моля! – другарят Жишев се изправи и поиска обяснение.

               - Според решение на Общинския съвет на Бургас вие десетимата сте с отнето почетно гражданство и се намирате тук в нарушение на същото това решение.

               Почетните граждани се спогледаха и зашушукаха недоволно. Елена Чаушеску дори опита да направи скандал, но съпругът й я дръпна на страна.

               - Хайде, Елена! Няма да им се молим! Ние на народния съд не се унизихме, на разстрела, сега тук тези малчугани ще ни се подиграват – тръгвай да си ходим!

               Госпожа Чаушеску се фръцна обидено и напъха пилешка кълка в лачената си чанта, преди да излезе.

               Обидените изгонени гости с мрънкане се отправиха по стълбите към изхода, конвоирани от полицаите, а зад вратата на пресцентъра надничаше уплашено стажантката от университета. Иззад една от колоните отвън се отдели тъмна фигура, която се размрънка на развален български:

               - Но, please… какво е това безобуазиеее… Туета година ме мъкнете тук насила и не ме допускате до вечеуята, защото опщински савет не одобуил мое почетно гуажданство! Защо тогава ме водитеее…

               Другарят Жишев бащински прегърна хленчещия мъж и опита да го успокои:

               - Оставете ги, другарю Дикенс, Чарлз, никакви комунисти не са! Хайде да си ходим, не са достойни за компанията ни.

               Двамата мъже последваха в мрака изгонените си съвременници.

               Общо взето, до края на вечерята нямаше никакви други инциденти. На следващия ден стажантката по ПР отметна събитието с официален доклад, в който се отчете успешното мероприятие. Получи резолюция „Отлично!”, както и заверен документ за стаж. Чистачките на общината преметоха залата и заличиха и последните следи от тържествената вечеря на почетните граждани.

          

 

 

 

[1] Ал. Георгиев Коджакафалията – благодетел на Бургас, починал през 1913 г..

[2] Фронтменът на група „Юрая Хийп”.

[3] Припевът на известната песен на „Юрая Хийп” „July Morning”.

[4] Румънският диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена бяха разстреляни след присъда от Народния съд през 1989 г. заради геноцид към румънския народ.

 

 

Автор: