Луди жени - Райна Кацарова

–Слез долу да ти кажа нещо.

 

Кльоп – кльоп - кльоп слизам до партера, минавам през Първи пост:

–Ако ме търсят в паспортна съм.

Аз влизам през служебния вход, тя затваря гишето за граждани .

–Какво става?

–Ох, седни малко тука. Нали знаеш, че съм на диета. Вместо да отслабвам - корема ми расте. Вчера нещо ми премърда и  ходих при гинеколожката. Бременна съм! В четвъртия месец! Без да знам!

Гласа и преминава в фалцет, красивите и сини очи се напълват.

–Богородичка ми го е пазила! Момиченце! Ще го кръстя Мария!

–Оле, блазя ти!

Вече и аз рева, грима ми размазан, текат ми сополите...

Двете ревем и се хилим едновременно.

В това време влиза началника, като ни вижда какво правим се стъписва, оглежда ни в окаяния ни вид и с лека усмивка под мустак се объръща към едната:

–Защо плачеш?

–Защото съм бременнааааа...

Поглежда ме .

–Ами ти, защо плачеш?

–Защото не съм бременнааааа...

–Намерили за какво да реват! Щом си родила две , ще родиш още едно! Пък ти щом си родила едно, пак ще забременееш като му доиде времето.

Усмихва се широко и на излизане промърморва :

–Луди жени!

Затваря вратата след себе си, а ние избухваме в смях.

 

Чуват  ни чак в Дежурната.