* * * - Виолета Йорданова

Събуждам се…Часът е 3 през нощта,а над главата ми тропот на коне...Какви коне ,за бога-та аз съм в леглото!!! Милата съседка с визия на Барби и кг колкото на 5год дете,с такава тежест стъпва по пода,че имам чувството,че ще го продъни.На вид слаба и крехка,но със стъпка зловеща ...

Казвам си-,,супер,пак е бесняла по клубовете! Да е жива и здрава,но поне не така шумна! "

Нещата затихват,тамън се унасям и хайдеее,почват кучетата ѝ да лаят!? Какво пък толкова,поне сме живи и здрави! (Редовната ми фраза,когато всичко ми се струва безнадеждно). След точно пет минути лай и моето дребосъче се събуди с плач.Пресягам се за водата ѝ над леглото и....Тя се разлива върху съненото ми дете..Съответно от лек плач,шумът нараства в невъобразимо ридание и аз съм тотално събудена.Сега не стига,че не спя,ами детето реве,кучета лаят и чаршафи трабва да сменям,защото всичко е мокро... Така,вече час съм будна ,по една или друга причина.Успях да приспя пак детето ,кучетата спряха да лаят,но аз няма как да заспя отново..В този момент гледам ,,умно" тавана и започвам да си мисля,че винаги може и по-зле,че сънят не е важен,че ще бъда симпатична,макар и с торбички под очите...И такаа,се унасям,НО часовникът иззвънява.Вече е 6ч,време за ставане.Припкам от леглото,отивам в банята..Мили Боже,Пресвета Дево и кг фондьотен няма да ми помогне да заприличам на човек или поне на маймуна,че нали от тях произлизаме... Нищо,казвам си аз, външният вид не е важен,душата-тя е важна! Да бе,да..Тези ги говори другиму!

Дали някой ще ми забележи душата при положение,че се конкурирам с Чубака по симпатичност!? Да се надяваме,че колегите са по-алтроистично настроени...

Оправям се за 15мин,отивам да събудя моята рижава наследница,която изкъпах през нощта.Удрям на камък ! Това дете няма будене,не помръдва! Продължавам ,целувам я по бузките,галя я и изведнъж-тя помръдва ,завърта се и ме перва безцеремонно през лицето.В този момент проклинам себе си,защото забравих да ѝ изрежа ноктите и те оставят трайна следа върху лицето ми.А,тя малката рижла,продължава да си спи...

Ей,вече подивявам ,но мислено...Казвам си ,че винаги може и по-зле. Както и да е ,сутринта продължи в естественото си русло,стигнахме до детската ясла(някак си с метрото) и аз се понесох доволна към бензиностанцията,където пия сутрешното си кафе.Чакам си на светофара и си мисля,че мразя зимата с цялата мръсотия и киша и ето ,че мръсотията ме погълва буквално...Някакъв невъобразим индивид в ,мозъчно затъмнение мина с бясна скорост покрай мен и ме обсипа с кал.Пуст късмет,като не върви,просто не върви...Влизам като вихър в бензиностанцията,за да се поизмия.Жената на бара ми се усмихва ,а аз връхлитам в тоалетната,за да почистя мръсотията от мен.Излизам,вече поуспокоена и ето,че на бара ме чака тъй исканото кафе с мляко..! Тя е запомнила как го пия и за да не чакам на опашката ми го е приготвила! 

Алелуя,едно хубаво нещо през изминалите часове! Благодаря ѝ сърдечно и сядам да пия заслуженото си сутрешно кафе,чакайки най-милата шефка на света,която всяка сутрин ме взима с колата,за да не мръзна по спирките!

Май ,все пак съм късметлийка!

Така,возим се в колата,бъбрим си,смеем се.. Днес в офиса ще се хапва.Че ние кога сме и спряли да ядем.Постоянно някой черпи за нещо. Уникална работна среда! Ей,светът изглежда по-добър,по-хубав ,когато има нещо за хапване... :)Денят мина в снимки,работа,хапване,хапване... Удивителен е фактът как на снимките човек може да излезне като 100кг тюлен :),ама то не може да се яде непрестанно и после да се оплаквам от килограмите си.Поне този отгоре ми е с някаква височина,която компенсира излишеството във визията ми ;) И пак като ветропоказател ще се върна на максимата-,,Важна е душата,не това как изглеждаш ;)!"  Коледните празници не са време за лишения и човешки вид ще добивам от Нова година.

Накратко,надълго това беше вчерашният ден,когато късметът за добро или лошо отчасти беше с мен! :)

ДНЕС

Когато всички навън,вкъщи те унижават,когато твоето уважение и всеотдайност не заслужават,когато сам се почувстваш и разбереш,че има само ДНЕС!

Вчера си е било за вчера..

Утре не ще има значение,ако ДНЕС обидата не остане в забвение...

Защо ,за бога боли и дълбоко в гърдите нещо тъй силто тежи!?

Спокойствие не ще имаш ти ,ако душата не престане да тъжи...

Хората имат различни страни,характери всякакви и свои съдби.Вчера и утре -вече няма значение,ако обидата ДНЕС не остане в забвение...