Кашкавал Янев - Антон Янев

 

Всеки би си задал въпроса – какво е това име, че даже сложено то да бъде като заглавие на разказ. След като разкажа моята история, малко смешна, а за мен дори излагаща, ще ви стане ясно.

 Изложих се, и то пред толкова много хора. За вас всички онези, който я четете може да бъде забавна, но не и за мен в онзи момент, в който исках дори и земята да се отвори и да ме погълне от притеснение. Бях участник в Националния поход „По стъпките на Ботевата чета“ за поредна година. Винаги участвам с голямо желание в този поход и съм изключително горд, че съм българин, и се гордея с всички българи дали живота си за нашето освобождение.

Всичко се случи на 2 юни – на закриването на похода на връх Околчица. За похода се говори ежегодно по всички новинарски емисии, еуфорията  бе голяма и по този повод при нас дойдоха журналисти, които взимаха интервюта от участниците. Интервюто беше за телевизия, която се излъчва в Съединените американски щати, за да информира всички българи, живеещи там, какво се случва в Родината.

Незнам защо в този момент избраха точно мен дори още не бях приключих със закуската си, за която ще кажа, че се състоеше от кашкавал, саламче и краставичка, хлебче и млекце за пиене – добре звучи, нали? Но точно този кашкавал, който още предъвквах в устата си, ми извъртя страхотен номер. Докато си дъвчех аз кашкавала, журналистът ми набута микрофона пред устата и се нагласи да ми зададе и първия въпрос. Това бе и моментът на моята най-голяма излагация. Изложих се качествено. Въпросът му към към мен беше как се казвам. И аз какво...

Отговорих: – Кашкавал Янев – при което журналистът каза „Стоп!”, камерата се спира. За момент се почувствах като кино звезда само че победител на наградите „Златна малинка”. И от всички страни се чуваше такъв силен смях, че... Това бяха моите приятели. А журналистът, горкия, се притесни повече от мен, защото не беше чувал такова име на човек преди това. Опитваха се хората, все пак, да скрият смеха си, но уви – безуспешно. Поне настроението беше огромно – предизвиках усмивки и истеричен смях от моите съученици.

Сега, една година по-късно, когато пиша тази история, все още усещам в устата си вкуса на онзи „неповторим” кашкавал. И си мисля: „Май, е по-добре, че не казах, че се казвам Салам или Краставица!”.