Приказка за рицаря и принцесата - Боряна Нанчева

- Ето я и първата приказка за една принцеса и един…

-Принц-опита се да отгатне момченцето.

-Не-усмихна се майка му-По-скоро за принцеса,нейния дракон,един не чак толкова смел рицар и едно… джудже.А сега слушай внимателно.

 

     Това се случило много отдавна в една не чак толкова далечна земя. Прекрасната принцеса Аяна, единствена рожба на своите родители- техни височества кралицата и краля на Панамия, бе жена на дракон. Драконът и Аяна живеели отделени от всички останали- в края на малко селце,принадлежащо на огромното кралство. Родителите на принцесата не били съгласни за този брак- не знаели къде е умът на дъщеря им да се омъжва за дракон! Хората от кралството, на свой ред, били прокудили дракона- страхували се от него или по-точно казано от избухливата му натура. И така двамата прогонени започнали да обитават една пещера, която превърнали в свой дом.

     Една вечер, сякаш от нищото, се извила страхотна буря. Валяло като из ведро. Светкавици разцепвали небето на две, гърмежи карали земята да се тресе.

   -Пфу, каква ужасна буря! И тези гръмотвежи (искала е да каже гръмотевици)! Толкова ме е страх!-оплакала се Аяна на дракона и сетне се сгушила в него. Драконът на свой ред изпуснал тънка струйка дим от ноздрите си и промърморил нещо сърдито по-скоро на себе си,отколкото на нея.

   -Това е просто дъжд, нищо повече-рекъл той, отбутвайки принцесата. А Аяна се нацупила.

   -Ти не ме обичаш!-проплакала тя досущ като малко дете.

   -Знаеш че не е вярно. Ако не те обичах досега да си ми станала закуска-и запалил, избълвайки малко огън, една лула. Принцесата го гледала известно време. Едва сега сякаш осъзнавала колко огромен бе драконът. Гледаше неговата зелена люспеста кожа, закърнелите му крила, едното голямо колкото двете нейни ръце. Обзел я гняв. Изправила се рязко и започнала да си събира нещата.

   -Ама, какво си мислиш че правиш?-попитал я с изненада и уплах в гласа драконът, хващайки я за ръката. Аяна само го погледнала злобно, издърпала си ръката от хватката му и хукнала да бяга-Спри, спри ти казвам!-закрещял драконът и изскочил през пролуката на пещерата. Тъкмо успял отново да я улови, когато чул зад себе си тънък писклив гласец.

   -Пусни дамата, ти..ти огромно огнебълващо чудовище!

Обърнал се бавно и видял зад себе си снажен рицар.

   -Пусни я или посрещни съдбата си!-рекъл отново рицарят в готовност за нападение. Аяна познала в него предишния си ухажор. Този младеж произхождал от древен кралски род и бил наистина,ама наистина богат, иначе казано идеалния жених за нея според преценката на родителите й. Но този човек бе и сприхав, избухващ и контролиращ. Аяна би предпочела десет пъти да стане храна за дракона, отколкото да се омъжи за този рицар. Затова и бе избягала с огнедишащия.

    Драконът огледал от глава до пети рицаря. Гледал го преспокойно, невъзмутимо и не пускал принцесата. Другият се приближил още повече до него. Виждало се с просто око как ръцете му и въобще цялото му тяло трепери като лист. От устата му излязло още едно дори по-пискливо „Пусни я!”. При това драконът не могъл да се удържи. Напушило го смях.

   -Значи, ти претендираш да отнемеш моята принцеса от мен, така ли?-попитал го драконът, като същевременно леко отпуснал хватката си над Аяна.

   -Точно така!-извил се гласът на другия до такава степен,че вече съвсем заприличал на писукане- И смятам да си я взема, независимо дали ти харесва или не!

Изведнъж драконът престанал да се смее. В очите му засвяткали гневни пламъчета.

  -Щом е така, нека да се бием. Победителят взема принцесата, съгласен?

  -И още как!-извикал рицарят и се нахвърлил (по-точно казано се спънал) върху дракона.Последният вече съвсем бе избутал Аяна настрана.

       И двамата безстрашни претенденти се затъркаляли надолу към реката, нанасяйки си удари един върху друг. А Аяна гледала с отегчение отстрани. Обзело я чувството, че и двамата били забравили за нея и в момента се биели с цел разрешаване на техни лични си дразги.

   -Пстт, насам-чул се изведнъж друг глас иззад близкото дърво. Сетне изскочило едно джудже, чиито стъпала по своите размери би могли да се сравняват единствено с тези на Голямата стъпка. Известно време Аяна го гледала учудено, сетне го познала.Та това било същото джудже, над което тя се смилила преди няколко дни-бе ранено много лошо от един ловец и затова го подслонила в пещерата, без знанието на дракона. Тук е моментът да кажа,скъпи читателю,че по онова време имало и тъй наречените „ловци на чудати създания”,които се мислели за недостижими и много велики-с други думи големи перковци с непокрито самочувствие. Джуджето се почесало зад лявото ухо, набръчкало малкото си носле и продължило- Ела с мен. Ще те измъкна от тези двамата.

Принцесата не се зачудила много,много на това предложение.

   -И представа си нямаш с каква радост ще приема поканата ти!-рекла едновременно облекчено и развълнувано тя, взела протегната ръка на джуджето, изправила се,изтупала леко своята роклята и си плюла на петите.

      А драконът и рицарят продължили да се бият още четири дни и четири нощи. На петия ден, капнали от изтощение, се спряли за почивка. Поогледали се и след като разбрали, че и двамата са изиграни, си тръгнали всеки по своя път. Не пропуснали да си хвърлят и по още един злобен поглед. Разделили се и повече никога не се видели.

 

 

    -И ето така принцесата Аяна се спасила от лапите на дракона, въпреки доброволното й отиване в пещерата му.

   -Онзи рицар също трябва да е бил лош, колкото дракона-отвърна Иванчо, поглеждайки любопитно към майка му.

   -Че даже и по-лош- рече тя.

    -А какво станало с Аяна,след като избягала с джуджето?

   -Хм-замисли се жената за момент-Не зная.Какво ти мислиш,че е станало?

  -Ами ако  Аяна е харесала пък джуджето и се е оженила за него?

  -Виж,това е наистина възможно и интересно за завършек-отвърна майка му през смях.

   -И сега коя приказка следва?-попита нетърпеливо Иванчо.

Майка му се усмихна, сетне го целуна по челцето и каза.

   -Търпение и ще разбереш, милото ми!