Недоразумения в час - Георги Сталев

Оня  ден вдигам един от учениците си, за да му проверя компетентностите по история и цивилизация, а той взе да мрънка нещо и да се оплаква, че все него изпитвам. “Що ме мъчиш бе, господине?”- вика ми юнакът. “Ангеле, откога минахме на ТИ, моето момче!”- приближих се до него. “Извинете, господине, обърках се! – усмихва се виновно. Той е от малцинствена група, на моменти се обърква, но общо взето спазва речевия етикет с учителите. С хубави имена ги назовават родителите им: Ангел, Донка, Йордан, Мария, Георги, Елена…От групата на мнозинството пък взеха да назовават потомците си: Дебора, Габриела, Виктория, Памела, Вероника, Паола, Антонио, Жаклин, Лорен, та дори и Савана и т.н.- западнеят се хората, ама тяхна си работа, както се казва. Но забелязвам, че е налице такава тенденция.

Та продължавам с Ангел / какъв ти ангел, Боже, жив дявол си е в пряк и в преносен смисъл, ама да си замълча, че могат да ме погнат от един …..комитет/. Питам го:”Ангеле, знаеш ли кой е Левски?”” Разбира се, господине, има ли някой, който да не знае.”- отвръща ми уверено. “Кажи ми годината на неговото раждане!” “Господине, Левски се появява на този свят през далечната 1914 г.”- заявява категорично, гледайки ме доволно. “ Ще ми пишете ли тройка?””Не, Ангеле, ще те изпитвам още и за всеки верен отговор ще добавям по една половинка.”

Другите ученици разбраха каква е работата и взеха да се подсмихват, но си мълчаха, за да изгледат сеира докрай. Много се кефят на сеири. “За какво се е борел Левски?”- продължавам аз. “ Левски винаги се е борел за шампионската титла, много купи е спечелил, макар че напоследък нещо е позакъсал.””Така е, Ангеле, не може винаги да си пръв и все на върха.”- подкрепям го аз.”А къде е роден?” “Роден е в София, там има и най-много фенове, но има и в много други градове, господине!””А кога е умрял?””Въпросът ви, господине, е провокативен, знам аз, не само че не е умрял, ами миналата година имаше стогодишен юбилей!”

“Ангеле, за Ботев можеш ли да кажеш нещо?” “За кой от двата, господине?”- пита ме зачудено. “Е, само един е Ботев!”- категоричен съм. “Ааа, не е така, господине, има Ботев от Пловдив, а има Ботев и от Враца. За кого да ви разкажа по-напред. Пловдивският е по-стар от Левски / 1912 г. е създаден – бел. на автора/, а Врачанският е по-млад/ 1921 г – бел. на автора/…Колко ще ми пишете, господине? – тържествува юнакът.

Един от другите малцинствени субекти в класа явно не издържа и се провикна: “Господине, пишете му двойка на тоя тъпак, който, вместо да учи история, редовно си дава парите в еврофутбол и довечера в махалата пак ще има дървен господ, като научи баща му.”

“Ангеле, нищо няма да ти пиша, но ще кажа на колегата по ФВС да оцени твоите познания от родния футбол. Сядай си на мястото! Деца, за домашна работа научете нещо за Раковски.” Затворих дневника и се замислих в кои градове има футболни отбори с това име….

 

08.01.2015 г.

/ Всякакво съвпадение с действителни лица, събития, места е случайно – авторът/