По нашенски - Георги Сталев

-Предлагам даскала! – рече Симо от нашия етаж.

-И аз за него ще гласувам! – добави как Пена от първия етаж.

То и други кандидати комай няма. Не ще Генчо пушка, както се вика, никой не ще да се занимава с общи въпроси, без да му се плаща.

-А бре, хора – думам им – благодаря ви за доверието, че ме преизбирате пак, ама сума ти ангажименти имам от една година: нови учебни планове, разпределения, учебници, наредби, поднаредби, „наднаредби” и прочие. Нека да изберем някой друг – млад пенсионер например.

-Нема, нема такъв, ние сите сме стари... – рече леля Кичка, която след дълго селянствуване, продаде имота си и се пресели окончателно в града.

Всичко се преселва в градовете: и хора, и птици, и животни. Животът е по-лесен за всички. Сума птици се преселиха от полето в града. Разни врани, стърчиопашки, синигери, наскоро засякох и два морски гларуса, де е морето, де сме ние, ама на, дошли, комари има, кърлежи се навъдиха, разни кучета от незнайни краища на републиката също се довлякоха, от време на време местният печат съобщава и за змии, които пълзяли тук -там, където имало неокосена трева. Така че от всичко има, по-лесна е прехраната и за хората, и за останалата гад. Малко се поотклоних, ще извинявате!

-Тебе рачим, нимой ся дърпа! – почти изръмжа двуметровата, стокилограмова Петра /почти като хекатонхейрите по сила/, която е център на агитката входна, респектирайки всички с басовия си глас.

Веднъж набарала в мазето некво цигане да краде, влачи щайга с компоти. Вмъкнало се през едно прозорче нагленцето през един следобед, когато хората си подремват, но има и такива, дето бдят. Та, дочувайки шум, Петра решила да види кво става/живее на втория етаж/ и го сгащила. Па го притиснала в един ъгъл, отпрала му няколко яки шамара, няколко ритника, онова заподсмърчало,  разциврило се и викало:” Нимой ма, како!”” Няма нимой, кому к....търсиш тука, бе перекенде!” Казала му да очисти общите части в мазето, иначе звъни на 112. Това му било наказанието. Така съобразителната ни съседка е направила сума ти икономия на държавата ни: няма разкарване на полиция, писане, докладни безсмислени.

Избраха ме за домоуправител пак, не че блестя с много ум и качества, но, както рекох по-горе, никой се не хваща на тази въдица. Пък и смятат, че като съм даскал, малко работя и много почивам, та да оправям делата на входа ни. Има една съседка, като дойде юни, все ме пита дали съм във ваканция и трябва всяка година да и обяснявам, че децата са във ваканция, а ние, учителите, имаме платена отпуска, понякога я ползваме чак от средата на юли. Друг един съсед, млад пенсионер, с максимална пенсия, работи пазач, пуши по две кутии цигари на ден, като ме срещне и все подхвърля, че даскалите сме били добре, все четял по вестниците и слушал по медиите как щели да ни увеличават заплатите, големи отпуски сме имали и т.н. Отвръщам му, че е така, че сме галените деца на републиката, че сме важен фактор, че ако не сме ние, народът още по-прост ще израсте и му цитирам:”Прост народ, слаба държава!” Съгласява се с мене, ама дето пуши, яд ме хваща. „По 300 лева на месец, откажи цигарите и няма да ходиш пазач, бре будала!”- мисля си. Всеки си е господар на себе си, каквото глава го учи, но това са грешни пари, хвърлени на вятъра, макар че, погледнато от друга страна, се развива икономиката. Ако всички като мене не пушат: край, фалит на тютюневата индустрия, така че да погледнем и от позитивната страна. Монетата винаги има две страни, така е с много други неща. Аз пак се отклоних, ама нейсе, завеян съм си, а с даскалъка май още се повредих, да ми простите.

С парите се оправяхме криво - ляво, но имаше какво да се желае относно чистотата, макар че чистачката си изпълняваше съвестно задълженията, ама някои не пазеха, хвърляха торбички през балконите, фасове, чоплеха семки пред входа на пейките, затова напечатах съобщение и го залепих в асансьора и на входната врата: „Уважаеми съседи, пазете чистота, не плюйте, не хвърляйте фасове и хартии. Не блъскайте вратите на асансьора, той е обща собственост. Предварително благодаря за разбирането!”

След няколко дни някой беше проявил творчество и на листа в асансьора под печатния текст с химикал беше добавил:”Не важи за простаци и селяндури!” Важна добавка, викам си, как не съм се сетил. Все пак този текст изигра някаква роля, защото нямаше вече стъпкани фасове в асансьора, не за друго, ами възможно е, ако падне в шахтата да предизвика пожар, пък мнозина са зависими от това съоръжение в осеметажния ни соцблок.

С времето се появи друг проблем – покривът протече. Организирах събрание, изясних проблема и казах, че трябва да започнем да събираме пари, да го оправим. Бай Стоян от първия етаж, дето е вечен кибик/то и името му такова/, бе категоричен, че пари няма да дава – на него не му течало. Убеждавахме го, че покривът е важно нещо за една сграда, че и той е обща собственост, че на мен като тече и при него ще стигне. Не ще и не ще! Изпокараха се на събранието, рекох им да се успокоят, ще видим какво ще направим с бай Стоян, все ще кандиса. Има такива пинтии, стиснати като кокоши гъз, не са зле финансово, дъщеря му работи в чужбина, апартаментчето го е стегнал: климатици, плазми, дограми, ама за общите неща му се свиди. Рекох си, че бай Стоян ще види!

Мина месец, не си направи първата вноска, поразтичах се вкъщи, бръкнах тук-там, намерих от жена ми останали дамски превръзки/ тя вече не е фертилна, не и трябват/, които щяха да ми свършат чудесна работа. Започнах в рамките на една седмица да ги пускам в тоалетната с найлончето, пускай, пускай...

Един ден се звъни на вратата, гледам цъфнал бай Стоян, потен, зачервен, пуфти и ми вика:

-Даскале, ще извиняваш, че те занимавам, ама нещо мръсната вода ми връща, лайна извират, ужас! Да се обадиш във ВиК –то да дойдат и да отпушат. Ти си оправен човек, познават те, ще свършат работа, пък и домоуправител си, все пак.

-Харно, бай Стояне, харно, ама с покрива какво ще правим?

-Ти ме спаси от тоя зор, половината пари ще ти дам, няма проблем!

Повикахме хора от ВиК – то, прочистиха всичко, цъкат с език хората и се възмущават как може в канала да се изхвърлят дамски превръзки, бикини, прашки и кво ли не. Даже и сутиен извадиха хората, гледам с големи чашки, мозъкът ми веднага щрака, щрака и се досетих. На рускинята Маша, тя е едроцицероне и широкодупероне. Под наем живеят. „Ех, Маша, Машенка, как тебe не стьiдно”-мисля си. Рекох на бай Стоян да гледа коя е причината за проблема, той вика, че над него нагоре живеят все фертилни жени и ми рече да сложа съобщение за целия вход, за да не се допусне проблемът да се повтори. Напечатах съобщението и го залепих на таблото:” Всички фертилни жени/да поясня-в детеродна възраст/ да не изхвърлят в канализацията употребени превръзки, гащички и тем подобни, а мъжете им – презервативи! Пазете канализацията – тя е обща собственост!”

На другия ден бай Стоян внесъл при касиера половината сума за покрива и ме почерпи с двулитрова бира/няма да казвам марката, да не правя реклама,но започва с А....../. Зорът е велико нещо, назори го някого и ще видиш как ще се разтича и ще се разбуди от летаргията, па биля и ще те почерпи. Но, както се видя, на всяко действие има противодействие, което може и по сила да надминава първото, че няма неразрешими проблеми.

Друг проблем се появи! Спира ме една съседка на моя възраст и ми вика:

-Ела да ти споделя нещо по една деликатна тема! Нали знаеш момата Я., която живее над мене. Идват при нея разни момчета, па и мъже понякога, което е нормално, има си биологични нужди, но спалнята им много скърца.

Тъкмо заспим с моя и някъде около полунощ се почва едно ритмично скърцане, па и много вика накрая.

-Не може ли да изтраяте за 20 минути на тоя тормоз?-викам и.

-Амии, какви 20 минути, наборе, понякога цял час отива, па и завтарят! Мислех в полицията да се обадя, ама какво ще направят, никой не може да забрани на хората да се съвокупляват, колкото си искат и колкото им силите позволяват... – довърши съседката.

-Виж сега-викам и-ти с нея си поговори по женски някой път, мен ми е неудобно да говоря с Я. по тая тема. Кажи и да си ремонтира спалнята, ако не става, предложи и да го правят на пода, като си застелят одеало. Хем по твърдичко ще е . А относно викането накрая, явно е много темпераментна, речи и да се въздържа, ако може,повече да мърка и накрая да скимти, както мъжете ръмжат в такива случаи. Няма как да слагам съобщение при тази ситуация, тя е персонална и много деликатна, не е хубаво да се разчува или да обидим някого. И ние сме били млади, знаеш, пък и тия панелки така са направени, че и да кихнеш, и да пръднеш, все се чува. Трябва да има толерантност в определена степен – завърших аз.

Не знам дали съседката е говорила по проблема с момата Я., но явно въпросът се разреши. Знам си аз, винаги се намира решение и изход, но трябва да си креативен и да си упорит. Както един герой от документален разказ на Н.Хайтов заявява, че всичко се оправя на тоя свят, само пробита глава/с куршум/ не се оправя.

Та такива са нашенските истории. От някои ти иде да плачеш, от други да се смееш, от трети - и двете, но всичките водят до определен размисъл. Хубави, лоши – това сме ние – разнолики по нашенски!

 

Всякакво съвпадение с действителни места, лица и случки е колкото вероятно,  толкова и измамно! - авторът.