Една вечер - Анка Келешева

            И тази вечер сме се събрали в ежедневната стая на етажа в Старческия дом. Няма да има филм, песните от двете фолк програми ни са до болка познати, от много слушане сме ги научили наизуст, тананикаме си ги, а  имаме и певец, който ги припява. Решихме да си поприказваме. Всеки от нас си има в стаята телевизор, но сме свикнали, така ни е добре заедно да гледаме филми по телевизията, пък и да си поприказваме… След като обменихме новините от агенция ”Клю-клю”, нагазихме в дълбоките води на спомените. Припомнихме си как сме празнували Коледа, Нова Година, Бабин ден, какви обичаи е имало и как сме ги изпълнявали на село. Какви вкусотии сме правили от закланото прасе, какви гозби, баници, какви са били нашите сватби, какви филми сме гледали и още, и още - все скъпи спомени. Ех, едно време! Какво беше едно време?...    

             Един мъж реши да направи съобщение:
            - В 9.30 часа ще има предаваме, ще участва и като гост артиста, който изпълнява главната роля във филма... Кой беше, този гдето го гледахме -  и сочи с ръка към прозореца, сякаш там ще намери написан отговора – Филмът бе, дето имаше нещо стъклено в него:    
            - “Стъклен дом” - обаждам се аз.  
            -  Не, не е този!... Нали го гледахме заедно          .
            - „Перла” - пак пояснявам аз.        
            Той отрича и продължава:
            - Кажи де! Нали ти знаеш всичко? - и се обръща към мен.       
            Става ми малко обидно. Аз съм всепризнат авторитет сред присъстващите. Най-учена съм от всички и им обяснявам някои неща и ги поправям, когато грешат… Например една баба все бърка гъдулка с цигулка и мандолина с китара. Може много да съм учена, ама от ясновидство хабер си нямам и не владея телепатията, та да мога и чужди мисли да чета. Затова малко троснато отговарям:    
            - Че откъде да знам, кой филм имаш предвид. Толкова филми сме изгледали и сега по два филма на вечер дават, знам ли ти какво имаш предвид?           
            - Да, вярно! - съгласява се той – Ама, кой филм беше?
            - “Огледален свят” - уточнява най-младата от нас         
            - Да, така е!...             
            Този въпрос успешно е решен и тогава се обажда друга баба:
            - Сега по всички канали повтарят филмите, дето сме ги гледали. Този, дето я изнасилиха...
            - “ Пепел от рози”.   
            - Да, и другият, дето лъжеше мъжа си и си имаше любовник… Как беше ?  
            - “Забраненият плод”.         
            Така с общи усилия намираме верния отговор на турските филми… Но изведнъж някой каза друго:
            - Днес бай Иван паднал, счупил си крака и го взели в болницата.       
            - Кой бай Иван?       
             - Ами този, дето не чува, дето трепери целият, щото има “паркинсон” и ходи с бастун.
            - Че, те повечето от нас не чуват, не виждат и са от партията на бастунковците. Пък и в старческия дом май има 4 - 5 Ивановци и все са “бай”...        
            След дълга пауза, след обмисляне как да ни обясни кой от многото е, разбираме за кого става дума… После какво друго да си говорим? Обикновено, още щом се съберем и се питаме какво ще ядем на другия ден, та бабата до мен бърза да ни информира:
            - За обяд ще имаме супа пилешка и... какво беше? Гледах го и забравих, нещо с пиле...
            Друга се обажда:       
            - Чакай, аз го знам - сега ми се въртеше в устата, ама…           
            - Да не си го изяла? – пита някой.
            Всички се засмиваме, припомняйки си стар виц и...      
            - Вчера в поликлиниката се видяхме с една от нашите в дома. Забравих й името. Живеят на втория етаж с оная другата…           
            Разбираме от една дума за коя става дума… След това бистрим и политиката:
            - Министър-председатялят – оня Грънчарски ли беше, казал нещо, ама какво...
            - Орешарски... - обажда се някой и продължава за друго:         
            - Бай Койчо /на 90 пюс още няколко годинки/ много е изкукуригал. Разхожда се из коридора, влиза в стаите, не чука, движи се тихо като котка и току застане пред някого и ни стряска…       
            - Ами баба Здравка обикаля нощем по етажите, плаче на глас и търси починалия си син…          
            - Пази, Боже!            
            Следва почти колективна въздишка и дълбокомъдреното ”Много станахме!”…

            Това беше една вечер, в която си обменяхме знания, опит и животът ни мина някак си по-леко… А в годината има 365 вечери. Ами ако е високосна?!...