Тръгнал Кос... - Анка Келешева

            В дома за стари хора, където живея, наскоро приеха доста новодомци, предимно мъже. Подчертавам мъже, не дядовци с бастуни и безброй здравословни проблеми, а млади пенсионери или запазени, държеливи възрастни мъже, дето се казва, че има още хляб в тях и... мераци. Един от тях е Илия и да ме извини той, но от жени и баби може и да разбира, ама от компютри си няма хабер, тъй че няма опасност да прочете как съм го обезсмъртила и го описвам не като прототип, а като жив, истински герой. Висок, строен, здрав, работлив, всяка сутрин си ходи с колелото на конфуто, на „ти” е с чашката и има голям нос. За кратко време уважи почти всички жени в дома, да не остане някоя обидена, че не е попитал, ще му стане ли приятелка. И не крие какви са истинските му намерения, открито си казва, че му трябва жена и то за в леглото. Та аз взех, че му посветих едно стихотворение, онази вечер го написах – нещо като пародия на „Тръгнал кос”...

Тръгнал Кос с голямия нос
при бабите гол и бос,          
Тук почакал, после там      
вече станал е за срам.

Трябва му на него баба -     
във леглото да я слага,       
няма много да пребира,      
от мурафет да разбира.

Тук попита - „Бягай , бре!”           
Там му кажат: ”магаре”,
„Виждаш ли го тоз бастун          
Ще ти влея малко ум”

Тъй днес нашият герой      
бабите „ошетва” той.      
Дано има и късмет -           
да му кажат що е ред.

И така нататък...

            Вчера, след обяда в стола, няколко жени се събрахме в ежедневната стая на приказки. Там има телевизор, компютър, много цветя и е някак по-уютно. Та, от дума на дума, от одумка на одумка, доведохме разговора и до подвизите на Илия. Аз им прочетох стихотворението си. Никаква реакция, пълно мълчание. След малко се обади една от жените:
            - Това стихотворение е много старо=       
            Засмях се:     
            - Но то е мое, онази вечер го написах.       
            Тя или не ме чу, или се направи, че не ме е чула и продължи:  
            - Още като бях на село:преди доста години: на концерт в читалището го чух. Та е много, много старо, колкото мене сигурно, ако не и повече...
            Замълчах, но се сетих за друг случай. При мен живя 50 дни една Донка, по-млада пишеше се голяма чистница, напълно неграмотна, но с аритметиката се оправяше чудесно, добре си правеше сметките и не се оставяше да я излъжат. Често казваше: „Аз съм неграмотна, но съм много хитра и всичко разбирам”... Един следобед беше легнала да спи, а аз бях пуснала тихичко телевизора и гледах „ Минута е много”. Обичах го това предаване и не изпусках излъчването му. След известно време Донка  енергично отметна завивката, скочи и ядосано извика:  
            - Приказват, приказват, а не мислят, че някой иска да спи...    
            И още един случай изрових от спомените си:       
            През топлите месеци излизахме навън в двора да подишаме чист въздух, да се насладим на природата. В една такава привечер бяхме насядали на две срещуположни пейки няколко души. Мoята съседка по стая и колежка живееше със самочувствието на голяма поетеса. Била е учителка и се държеше с нас покровителствено, наставнически, обичаше да е център на вниманието, често ни рецитираше свои стихотворения, отделни куплети или цитати. Тогава се заговорихме за поезия, а една от седящите извика:
            - Какво си мислите, че правите? Преписвате от вестниците, после се представяте, че пишете.     
            Настана неловка мълчание. Никой от присъстващите не се обади, дали бяха съгласни с нея или не искаха да се разправят с човек, работил и живял сред образовани хора, да се държи като дошъл от гората примат. Както казват хората: „Коментарите са излишни”, но пък ни е едно весело, че сме още живи и здрави и има над какво и с кого да се пошегуваме...      
            Ето и сега, Илия отвори вратата на залата, показа глава, огледа ни, изсумтя нещо и затвори:       
            -Уау, какъв нос! – рече една от бабите, другите се засмяха, а аз пак се сетих за моето стихотворение „Тръгнал Кос”, но кой ти разбира от пародии...