Конкурс - Анка Келешева

            Всички обитатели на гората - вървящи, хвърчащи и пълзящи, се събрали на голямата горска поляна, за да решат важен въпрос. Доста време по групи, помежду си те обмисляли какво да направят, та малката им гора, намираща се в полите на китна планина, която дори я нямало на географската карта, да стане поне малко известна. На събранието мислили, умували, предлагали и отхвърляли предложенията и накрая решили да организират конкурс от две части. Първата - за най-бързо пробягано разстояние и втората - за най-добра авторска песен. Избрали комисия за организацията и две журита, които да оценят постиженията, като обявили началото на конкурса през август - в чест на царя на животните- Лъв Златогриев. Така имало време да се подготвят всички и те се захванали за работа.        

            Кълвачът започнал да предава  съобщението по морза от стария дъб, лястовичките полетели да разнесат писмата с условията на конкурса. Останалите донесли кой каквото може за награди. От Мецана Дългорухова било гърнето с мед. Катеричките дали събраните от тях за зимата орехи, бадеми, лешници, горски плодове. Дивата коза Лудетина Катерачева донесла голяма зелка, която откъснала от една градина, извън гората. Добрата горска фея махнала с вълшебната си пръчица и превърнала накапалите  по земята жълти листа в жълтици…        
            Дошъл уречения ден. Двете журита застанали по местата си. Председател на първия раздел от конкурса бил Ежко Бежков Таралежков, а на втория - Грачко Чернев Гарванов.
            Започнала надпреварата. Явили се доста кандидати - Вълчан Вълканов, Лисана Хитрушева, Мецана Дебелорухова и още много други. Накрая на старт застанали Зайо Баев Дългоушков и Змияна Врътниснагова. Щом чул сигнала, Зайо се понесъл като стрела и докато го видят постаналите, той стигнал до края на определеното за бягане място и така се бил засилил, че го задминал и стигнал до края на гората. Последна се явила Змияна и бавно с пълзене едва стигнала финала... Комисията започнала да се съвещава. Един от членовете предлагал да излъчат за победител Вълканов, друг Хитрушева. Председателят Ежко Таралежков си казал тежката дума и отсякъл, че  първенец, спечелил конкурса е Змияна Врътниснагова, но не си признал, че й обещал.
Във втория раздел за най-добра авторска песен се явили много пернати. Славей Сладкопеев, Чучулига Сладкопойнова и още много знайни и незнайни певци. Когато Славей Сладкопеев запял, всички присъстващи затаили дъх и дори листата на дърветата спрели да шумат. Вятърът и той се заслушал, толкова невероятна била песента му! Същото се случило и с Чучулига Сладкопойнова. Накрая се явила и Сврачка Бърборинова... Председателят на това жури - Грачко Гарванов, облечен в черен официален костюм, черна риза и черна папионка внушавал респект в околните. Изслушал внимателно мнението на членовете на журито и си казал тежката дума. За победител  от този раздел на конкурса била обявена Сврачка Бърборинова, нали му била пуста роднина…  
            Така приключил този първи конкурс. Раздали наградите на победителите - красиво написани от Бухльо Бухлев като най-учен в гората - грамоти, парични и предметни награди и си обещали този конкурс да не е единствен, а да се провежда ежегодно.
            Това ми го разказа моята добра приятелка Сврачинка Добронравова и аз й повярвах, защото тя никога не ме е лъгала. А ако вие не вярвате,  можете  да проверите. Адресът на тази до вчера неизвестна гора е: „ Царството хикс, планината игрек, гората зет”, а клюкарката живее на първия дъб – малко вдясно, направо и малко вляво…