Среща - Анка Келешева

Те се срещнаха край плета -

и започна моабета -
със бастуни тези двама,
без да правят драма=

Дядо Иван стар е вече,
но на баба Слава рече,
че спохожда го… мерак
и засука си мустак.

Като стрелна го с очи:
„Кога млада бях, кажи,-
защо не ме прегърна? -
тъй му бабата отвърна -

Помниш ли какъв ти беше,
под теб земя кънтеше,
здрав и силен като исполин,
красавец, снажен господин.

Първи в селото ерген,
със калпак на чело накривен,
момите всички луди бяха
и за тебе все копняха.

Влюбена и аз във тебе бях,
колко нощи тъй не спах,
но ти тогаз не ме видя,
защо сега са тез слова?

Я се виж, я се погледни,
на плашило мязаш ми,
също кат съдран чувал,
грохнал старец, оглупял.

Чудеса обещаваш ти,
даже сваляш ми звезди
и ме много тъй обичаш,
и във вярност ми се вричаш.

За любов молиш ме сега,
как да вярвам на това?
Толкоз нежен, толкоз мил,
като днес е… Първия април!“