МЕЧТАТЕЛИ НА КОЛЕЛА - Свилен Димитров

         Всяко празненство посреща своята вечер като парад фоерверка си, никой празник няма да е съвсем празник, ако не дочака вечерта. Това прозрение ме нападна в големия ден на малкия Тошко – неговата кръщавка. Привечер в тесничкия апартамент на дядото и бабата се събрахме всички възрастни, които в църквата го изнервихме с канибалски мерак да изпохапем румените му бузки.

         Холът беше едно меле от чаши всякакъв калибър – от куршумените за парещата болка на ракията, през снарядните за избухващата на виното, до мините със закъснител за разкъсващия ефект на бирата. Петлитрова тубичка с бяло вино се беше гътнала до масата. Преди да стигне дотук пък паднала в коритото за изстудяване, затова не можеше да се определи колко вода катализираше в тубата и колко вино щеше да отиде в канала. Щастливият баща Краси също забеляза произшествието и за да си докаже, че още го бива за нещо, напипа дръжката и изправи съдинката. Две двулитрови бутилки ракия сочеха с дула тавана и обещаваха тежка нощ.

         Разгорещените роднини не споделиха успешния завършек на сапьорската акция. Те отдавна бяха разнищили политиката, бизнеса, ще има ли дерби Левски-ЦСКА, като няма вече ЦСКА и вече гръмко залагаха автомобилните си пристрастия.

         - Мерцедесът, ей това е кола – тупаше по масата чичото и чашите потръпваха обезпокоително. – Цял свят го кара и винаги е номер 1.

         - Бе, мерцедес! – изхлипа пискливо един вуйчо. – Тромава кола, задръства цялото шосе и се гъзнисва като крава.

         - Задръства, я! – вметна се пак чичото. – Хората на Запад правят пътища за мерцедеси, а не коли за българските пътища.

         - Затова е японската кола – възползва се от паузата комшията по етаж. – Евтина, комфортна, стандартна. Мазда, датсун, тойота... Аз да продам тоя фиат, веднага си взимам тойота.

         Тук дядото, нисък и плешив като трабант, се изкиска и додаде:

         - Абе вие на трабант не сте ли се качвали?

         - Мани тия картотени кутии. Туй като го паркираш трябва да му отхвърляш задницата като каруца.

         В този момент самият Тошко нахълта в хола яхнал победоносно триколесния си велосипед. Баба му го придържаше върху седалката и подтикваше возилото, защото босите му крачета не достигаха педалите.

         - Ела тук, татовото – разчувства се Краси, протегна ръце и тури наследството на коляното си. Синчето изглежда не хареса бащиното своеволие и заплака умилостивяващо.

         - Я не плачи, моето момче – намигна едноименният дядо и шеговито помаха с пръст. – като пораснеш, ще ти купя мерцедес.

         - Айде сега, мерцедес – кипна вуйчото и закрещя неистово. – Мазда, Тошко, мазда от мене. Колелото купих и мазда ще купя... Ласкари мазда, а, дядо?

         Тошко беше спрял да плаче, но като вида, че двамата му братовчеди се сдърпаха кой да яхне велосипеда, пак наду гайдата. Ревна и малкият ми адаш, защото не успя да изпревари батко си. Николайчо, усмихнат и той през сълзи, завъртя педалите и самодоволно обиколи стаята.

         Кръщелникът не понесе спокойно гледката на братовчеда върху собственото си колело и форсира гласните си струни. Плачът му нямаше нищо общо с дизеловото хихикане на мерцедесите, затова път беше вой на спортно порше. Малкият Свилен също “свали гърнето от ауспуха” и заприщи продрано като на рали. Скоро двамата така усилиха скоростите, че апартаментът се озвучи като бокс в предстартово загряване на болиди от Формула 1. Това накара дистрибуторите на прочутите марки да замлъкнат и да обърнат смръщени погледи към женските фусти, които триеха напористите детски сълзи. Краси нададе един продължителен изнервен вик и направи третото си геройство тази вечер. Надигна се бавно, всъщност мислеше си, че скочи, дотътри се до играчката и я раздели на съставните й части. Вилката с предното колело напъха под дясната си мишница, а седалката с двуколесника сграби в мечата си лапа и тръгна да налучква някаква посока.

         Като видяха мечтата си разглобена, малките страдалци намалиха дицибелите на моторните си гласища. После помамени от бабини увещания се втурнаха да  забравят. Втурнаха се да ръмжат отново трабанти, мерцедеси, тойоти, задвижвани от домашно турбо гориво. Бутилките доливаха ненаситни резервоари и се смъкваха под масата. Аз побързах да се махна, те както се бяха разлютили скоро и хеликоптер щеше да кацне на избеления килим.