ДИПЛОМАТ - Панайот Марков

 

Жената трепна при звука на смартфона, погледна за миг екрана и нервно изключи уреда. Навъсеният горилоподобен мъж заклати към нея месест показалец:

–Не обичам да повдигам тон и добре, че детето е на училище, да не става свидетел на свада. Но тези странни позвънявания „погрешка“ започват да ми отварят очите. Няма да ти позволя да ме посрамваш след всичко, което правя за теб и Ралица. Тъкмо сега главата ми е пламнала с тия от „Еделвайс”! Ако науча нещо, ще си заминеш с един куфар и без...

Острият звук прозвуча рязко. Жената пребледня и поривисто скочи.

–Кой звъни сега! Чакай! – промени грубо назидателния тон мъжът – Аз ще отворя!

Жената се отпусна в креслото някак смалена. Мъжът се надигна тежко и излезе от стаята, оставяйки отворена вратата. Стъпките в коридора прокънтяха като зловещ тътен, звънецът отново прозвуча. Ключът изщрака трикратно, вратата – отворена рязко и завесите се разлюляха, подгонени от нахлулото течение. Долитащият отвън диалог се превърна в невидими пръсти, стиснали сърцето ѝ.

–Добър ден. Тук ли е госпожа Немирова?

–Да, тук е госпожа Немирова! – прозвуча опит за ирония, вратата хлопна, после в стаята влязоха двамата. По-скоро горилата дотътри някого, стиснал го за рамото, после го бутна леко и непознатият тупна в креслото. Понадигна се, но тежка ръка го притисна.

–Какво става тук, моля! – опита да покаже някакво достойнство.

–Тук въпросите задавам аз! – изръмжа стопанинът. – Кой сте вие?

–Петров – измънка някак непознатият, несваляйки поглед от жената, която имаше вид на бръмбар в буркан.

–Тъй, Петров, значи. И на колко си години?

–На четиридесет и осем – изфъфли легитимиралият се вече Петров.

–А Дафина е на тридесет и две! И сега какво? – ще се жените ли, или само любовници! А госпожа Немирова все още е омъжена и майка на дъщеря, вече със самочувствието на тийнейджър.

Петров погледна още веднъж към жената, която виждаше сянката на смъртта тихо да кръжи злокобно около нея. Явно не можеше да разчита на готовата да се скапе, вече претръпнала, жена.

–Това вече, – захвана унесено поокопителият се мъж – това вече е странно недоразумение. Не съм дошъл нито с годежен пръстен, нито имам брачни проекти...

–А, аха! – изръмжа Немиров – значи само лека свалка...

–Аз съм известен психолог, психолог-окултист и съм поканен да гледам на госпожата. – продължи гостът, без да отдава значение на реакцията на горилата, – А пропо, госпожата, по мое мнение, не изглежда на повече от двадесет и шест от аспекта на морфологията. Та, анализът, освен морфология, включва, за ваше сведение, френология, графология, фронология и хирология. Таксата за всяко едно от тях е двадесет лева, без никакви коментари за отстъпки относно цените… Ами, че аз три пъти звъннах на госпожата, за да я предупредя, че ще закъснея не повече от двадесетина минути от уговорения час. Не зная защо телефонът ѝ се включва и веднага се изключва, затова реших все пак да дойда и лично да получа обяснение...

Петров млъкна, втренчил поглед в ръката на Немиров.

–Я, какво кутре! – той хвана лявата му ръка и започна да опипва пръста му.

Немиров, неподготвен за подобно поведение, неволно зяпна в този чудак, който мачкаше пръста му фаланга по фаланга. До слуха му отдалече долиташе странен брътвеж...

–Тази ръка е като находка – продължаваше психологът с радостта на фанатик, открил уникален артефакт. Думите му изведнъж се втурнаха като пролетен поток. – Вие, господине, сте финансист! Голям търговски талант, буквално блика от това кутре... да, ето и в дясната ръка – то си ви е дарба! Такъв Меркурий съм виждал само два пъти до сега...

Довлеченият гост продължаваше да стиска и огъва пръст по пръст и на двете ръце:

–Аполон е слабо развит – естествено, Вас естетиката не ви занимава…, но пък Юпитер! – Вие не позволявате никой да ви ръководи, стоите на твърди позиции... Това е власт, тази ръка захваща здраво... А тия косъмчета по първите фаланги говорят за липса на благородство – така е, силните не прощават на слабите. А този Сатурн – прав и стабилен – Вас не спират предизвикателствата – преследвате набелязаната цел до край, отстранявайки препятствията по пътя.

Обърна ръката и замачка дланта:

–Какъв венерин хълм – мъж с главно „М“... Секретарката ви е влюбена във вас – малка шегичка... Сърцето здраво, малко високо кръвно. Линията на живота стабилна – предстои Ви дълголетие – над деветдесет…

Немиров зяпна и не измисли какво да каже – та този келеш го режеше на парчета, разглеждаше ги, като че са за готвене, разкриваше цялата му вътрешност, на моменти не пощадяваше дори егото му. Продължаваше да проследява с показалец по дланта му линиите. Изведнъж възкликна:

–Ето – в най–близки дни приключвате благоприятно бизнес сделка или аз нищо не разбирам от палмистрия... А челото! Тази синкава вена – напрежение и воля. Профилът – римски патриций.

Анализът не бе ограничен до хирология и френология. В желанието да чуе от специалист, истински сърцевед, колко голям, изключителен и уникален е той, Немиров стоеше кротко, като бръснарски чирак, докато оня въртеше главата му във всички посоки, натискаше с пръст определени точки и констатираше поредното изключително качество.

–Имате ли някакъв ръкописен текст?

Домакинът се стресна, след това послушно се отправи към вратата. Домакинята, все още леко пребледняла, отнесена някъде далече, наблюдаваше с немигащи очи странната сцена. Немиров се върна с пощенски плик:

–Малко е извехтял, – сякаш се извиняваше.

Графологът пое плика, извади отвътре изписан лист, разгърна го и каза многозначително: „Хъм“. До него Немиров заприлича на дете, на което му сипват сладолед във фунийка.

–Буквите – наруши настъпилата тишина Петров – са равни, вертикални... Така е, не търпите чуждо вмешателство. Малко са едрички – подчертавате величината си. Не използвате прекъсване в края на реда, не сте пестелив. Буквите Ви са еднакви – не сте колеблив – по-скоро атакуващ…

Грамадният мъж до него следеше показалеца след всяка буква в захлас, ненаситен на все нови и нови констатации за безкрайните достойнства, които му сервираха накуп...

Сеансът продължи в същия дух повече от два часа.

***

Късно вечерта Петров седеше пред телевизора с чаша коняк в ръка, докато с другата натискаше бутоните на дистанционното, реейки се сред програмите на телевизора. Смартфонът му иззвъня. Остави дистанционното на масичката пред себе си, посегна за уреда, плъзна пръст и лениво се включи:

–Ало...

Приятен женски глас прозвуча гальовно:

–Благодаря! Гениален актьор си! Утре пак по същото време. Всичко каквото поискаш, плюс специална добавка от мен! Лека нощ.