номинация - Панайот Марков

 

Кой не обича бебета, кой не прави път с наведена глава пред най-красивата жена –бременната! Кой истински мъж не се възхищава от храбростта на жената тръгнала към родилното! Тази суетня и приготовления за посрещането на малкия господар в дома. Още преди да е загукало, започват да се обръщат към него с нежни именца, често пъти измишльотини. И все пак трябва да му се прикачи определено име. Това вече е проблем. Пуническите войни са приключили, но войната за име на бебето като че само ескалира. Вече не се ползва изпитания метод за имената на рода. Компилацията за име на бебето днес може да надмине по фантазия и атомен физик.

 

Кидика, един от основателите на дузината, закъсняваше. Повечето допиваха първия си „Радебергер“, когато запотен се появи, постави кошница на масата, зае последното пазено място и извади кърпа. Усети настъпилата тишина и съзря въпросителните погледи.

–Станах дядо! –изтърси неочаквано.

–Ти в тая кошница да не си помъкнал бебето! – подкачи го Поручика.

–Само на подбив не ме вземайте... С туй бебе в последните месеци сън няма у дома, здрав нерв не остана.

–Що, кво муй нъ бебиту – прогърмя Начев.

–Нищо му няма на бебето – три кила и осемстотин грама, ако стане война и писне няма да чуем сирената от насрещния блок...

–Е, кво тугивъ! – не изтърпя Начев.

Изгледа учудените физиономии, Поручика приведе глава и Кидика разбра.

–Името! Не могат да уточнят името на бебето! Вкъщи е като на война –хем се радваме, хем сме се хванали за гушите. Аз, гдето съм дядо на сина на син ми, и хлапето ще продължава фамилното име, вече съм вдигнал ръце, ама останалите...

–Спри за миг – пресече оплаквателния тон на новоизлюпения дядо Поручика – да наквасим пресъхнали гърла и да вдигнем наздравица за един нов кандидат за Дузината.

–Тъй, правилно! – заключи Майора – Да налеем и дружно да речем: „Наздраве“!

Нестройното „Наздраве“ само привлече погледите на околните маси.

–Свата иска Стойно, – не може да спре Кидика – то пък едно име… Жена ми, нали съм Георги – Жорж или Джордж. – нарежда примерено – Сватята –Леонцио, кръстникът и кръстницата се спрели на Мирослав, налса Марин и Славка. Синът, откак Бразилия пак е шампион, отрязва – Ромарио. Снахата, горката, проплаква Валентин.

–Туй, вашто, поне е на бял свят – подхвана Весо. – А нашето – дъщерята е в шести месец, скандалите вече се вихрят.

–Край новородено стават такива работи. – взема думата Лукича – А тази, плетената, за какво е?

–Аа! – сепва се Кидика – Сватовете нал са от Пирин, а Стойно е ловец – домъкна два пушени бута от глиган и два от сърна. Отрязах от двата, а жената като каза баница, та баница – ей я още топла.

Монка, като стар копой, надуши аромата и застана отпред.

–Моника – пое инициатива Майора – Кидичето ще ти даде нещо, виж там да го нарежат фино, оставете и вий да се смърсите с такова. 

–Да не забравиш нещо стъклено, че то на голо присяда – додава Поручика.

–Този ред е от мен, пиши го Монче – прибавя Кидика.

–Трудно се отглеждат деца – вмества се Стреза – нали ги имам три. И съня ти толкова и почивката. Ама да са живи и здрави, не съжалявам.

–Така си е –що страх сме брали… – обяснява Сашо.

–Зависи от родителите. – захвана Весо. – Веднъж се натъкнах на странно зрелище – от втори етаж полетя повито бебе, долу един мъж спокойно го пое, сложи го в столче в колата и седна пред волана. От входа на блока изскочи млада хубава жена, заповива бебето, целуна го нежно, седна до шофьора, целунаха се, колата изпърпори и потеглиха.

–Нищо чудно – допълни Стреза – у нас, при водолазите имаше двойка с бебе, нямаше и годинка, на суша едва пристъпваше, а във водата беше като рибка, че и под водата се забавляваше.

Монка пристигна и на масата цъфнаха три подредени плата.

–Вкусно нещо, топи се в устата. Чакайте да ви донеса бирите – ще ви разправям.

–Браво, добре се е справил готвачът, – похвалва Майорът – при нас при ешмедеме тъй беше.

Опитваха от мезето, няколко дъвчещи глави се поклащаха одобрително.

–Една бира не ще да погаси такваз благинка – констатира Поручика.

Монка стовари напитките. Подпря таблата на пода, прилепи я към хълбок.

–Горе си откриха приказка – „Ей, на – да го кръстят на управителя Спиридон“ предлага един, друг: „Не бе, по подхожда на бай Михо, главния готвач”, „Цвяткой хубаво име“ обажда се баба Мара.

–Моника – отново разпорежда Майора – вземи направо кошницата и там я подредете.

–Едното плато наръсете с пудра захар – нарежда Поручика – у дома мама все така я поднасяше.

Наздравиците и пожеланията заваляха. Кидика затрогнат заповтаря:

–Благодаря, приятели, благодаря!

–Многу глезутии тук – у нас, в Ченге, турят бебиту в кошчи и на синджир от тавана съмо съ люлей – забуботва Начев.

–Не е така, – не се стърпява Евгени – това е празник за семейството, рода, за приятелите. Но за майката е мисия, на която се посвещава, божеството в сърцето ѝ. Една моя позната три месеца не назова детето си, защото натрапиха името на свекъра – Серафим, а бебето – момиченце! Докато добави Лилия като второ име. Сега старите гукат на бебето Фима, майката – Лили.

До късно всред шеги и закачки всеки се напъваше да предлага модификация от име, докато конференцията завърши без консенсус. Накрая, като на шега, Монка заключи: „И най-красивото цвете, ако се казва Миризливче, не го помирисват!“