МАДАМ Д’ЮРФЕ - Панайот Марков

 

Влизам в заведението, виждам само едно свободно място, примъквам се лениво и попълвам дузината. Слона опъна дълга глътка, прекара кърпа през уста ипророни гениална константа:

–Не помня да си закъснявал.

–Макето се завъртя, опря ръце на облегалката, ама турих хюмнетката върху стола, да разбере, че мястото не е свободно – додаде Кидика.

Поручика почеса брадичка по навик и отправи въпросителен поглед.

–Малка изненада. Нямате представа на какво се натъкнах… Съвременни Мадам ДЮрфе и Казанова!

Проскърцаха столове, някой сподави кашлица, настъпи тишина като пред вдигната театрална завеса.

–Беше още рано за сбирка. Минавах край кафенето на бай Минчо, рекох защо да не сръбна едно от пясъка – опънах крак под масата, не знам защо, при прибрани крака не ми идва муза.  –Както обикновено, нямаше навалица – две карета, двойка табладжии и трима кибици.

На масичката в ъгъла едно момче държеше чаша, сгънало лакът пред сърцето си, навярно да не го бутнат. От ръката му не се виждаше що за напитка му е забъркал Минчо. Беше забил поглед в една точка, явно в плен на кроежи. В празен разговор с такъв, лесно отбиваш време. С най-любезния си тон запитвам:

–Млади момко, може ли да пийна едно при вас?

Отправя поглед през мен и махва неопределено с ръка. Сядам. Забарабаних леко по масата, докато изчаквам Минчо. Довлече се с табличката и постави филджана с дежурната чаша вода.

–С една лъжичка захар, нали? –питам, макар да знам, че е излишно.

–Все още помня. – измърмори и се оттегли.

Сръбвам от кафето и отправям фотопоглед към другия. На стола – прилепнало дипломатическо куфарче, той – положил другата ръка върху дръжката.

–Струва ми се, че сте млад за адвокат –замятам спиниг.

–Не съм юрист – реагира механично.

–Имате интересен профил, – поднасям въдицата под носа му – но се вижда, че е напрегнат.

–Имах среща с две мадами. – поглежда към дясната си ръка, все още подпряна върху куфарчето. Часовникът е Докса. – Закъсняха.

–Аха, Казанова, значи!

–Ама, Вие да не сте телепат? – излиза от унеса – Викат ми Казанова!

–Елементарна психология – казвам и подавам ръка. Стиснахме си ръцете, като че ли имаха общи кръвоносни съдове.

Някой изхихика, Поручика не се сдържа:

–И ти вадиш скалпела, а жертвата сама ляга на масичката.

Масата утихна, звънна паднала чаша и единадесет чифта очи, вперени в мен, предвкусваха развлечението.

–По-точно захапа въдицата като клечка за зъби – Лесно ви е на вас, с тази външност и свободно време –казвам – мадами на всеки ъгъл...

–Кой ти мисли за кучките! Снабдявам ги с туй-онуй.

Придадох на лицето си учуден вид и отправих ням поглед в очакване. Приказваше му се на хлапака.

–Имам една позната вдовица, наричам я Мадам Милионова. Има три гардероба – натъпкани – мечта за всяка…

–Търговийка, значи. – казвам, – Че то колко ще изкараш като амбулант...

Прибра чашата отпреде си, сключи дамски пръсти, постави ги върху масата под носа ми и се приведе към мен:

–Амбулантна, мислите, ама това не ви „Нармаг“-а! –възкликна обиден. – Чорапи „Дюпон“, ръкавици „Дюплекс“, блузи от кашмир, рокли – все истинска коприна! Коя женска не ококорва ей такива очи – плаща без да се пазари!

Очите му пробляснаха от възбуда и малката победа.

–Моника,– дръпна я за ръкава Майора – дай по още едно, че Евгени захваща второ действие.

Изчаквам Моника да сервира, щракват капачки, отпиват, някой премлясква. Масата затихва.

–Явно печелите добре.

–Вятър! – Махна с ръка – Стигнем ли до печалбата, дъртата, със самочувствието на аристократка, се пазари с вещината на амбулантна търговка и прибира лъвския пай. Разправям ѝ: „Мадам, ако не съм разтропан аз, ако ще сестра Ви от Канада още три гардероба да Ви напълни, остават мъртва стока! Парцалките Ви тъй ще си мухлясват, докато изгният”.

–Напомня ми тъща ми, – отбелязва Поручика – лека и пръст.

–И моята – не можеш я надприказва, – додава Стреза,– че и още е жива.

Няма вдигната ръка с два пръста, продължавам:

–Тя си мислела, че го държи на каишка, докато той търсел изход от така разпределените роли. Необходимостта от тактически обход се налагала. Мадам често повтаряла: „Никой не може да излъже една умна жена, макар и на петдесет и шест!”

Започва да брои годините за възраст след първите седем –суетна, значи, отбелязал си на ум. Веднъж я подкачил:

–Мадам, не излизате ли навън? Да взема билети за опера, а?

–Ако е „Веселата вдовица” – може, – разсмяла се дъртата.

–Имам една директорша – фъкана с мангизи – рекох да ѝ поизбера при Милионова някои, по така... Позвънявам, вратата се отваря, а тя боса, по банска хавлия. – „Влизай, вика. Извинявай, ама съм пуснала водата във ваната. Не се притеснявай, налей си нещо”. Обърна се и зад гръб подхвърли: „Може малко да се позабавя, но обичам да се поглезя на отоманката”.

Извадих чаша от кристала, налях си от „Корвуазие“-то и разлюлях питието. Седнах в креслото, опънах крак и се замислих. Още с първото посещение в банята ѝ, ми заприлича по-скоро на козметичен салон. Представих си я, как се пличка във ваната.

Коняка изпих, поглеждам часовника – вече наближава час с търпението ми. Заставам до вратата на банята и долепвам ухо. Щура мисъл прелетя в главата ми... Различих шума от душа, после намаля и спря. Поколебах се за миг, отворих рязко вратата и нахлух вътре. Насреща ми, с оформен тюрбан, тъкмо посягаше към хавлията, замръзна като статуя. Разперих театрално ръце:

–Мадам! Ако някой си позволи да каже, че изглеждате на повече от четиридесет години, явно е злостен лъжец!

–Хи-хи! – Кикоти се Кидика.

–Ама то наистина стана забавно!– отбеляза Слона.

–Трай, де!– стросна му се Майора – остави човека да довърши.

–После се приближил и засмукал повехнало зърно на провесена гърда. По нататък моят познат дискретно премълча продължението на любовната атака, но накрая Мадам се изкикотила глезено:

–Моят съпруг, лека му пръст, ме затрупваше с големи подаръци, но с малко от себе си като мъж!

След този прецедент чинията му била все по–пълна, а що се отнася до взаимния им бизнес, за Казанова вече бил лъвският пай, а за Мадам – по скромен процент.

Над масата се смесиха смях, хихикане и кикот. Поручика вдигна чаша:

–По този случай – Наздраве! – и ми смигна.