Гости на Бъдни вечер

Бъдни вечер. Навън се сипеше сняг. В случайна къща с уютна домашна обстановка, едно семейство дружно се наливаше с ракия и замезваше с пържоли. На най-посветените в празника вече не им се разбираше. Наоколо щъкаха дечица, предозирали с шоколад.

***

Няколко стотин метра над земята Дядо Коледа нервно въвеждаше поредния адрес в GPS-а си. Така и не му беше намерила Снежанка ръкавици за тъчскрийн…

- Тъй, Снежанке, ей там е къщата. Готов съм за слизане – каза ѝ.

- Добре, шефе! Веднага ще подготвя елените за кацане – отговори Снежанка и се усмихна горделиво. Не беше тя само за украса!

- Ааа, не! Да не съм луд? Да я вдигне някой паяк тука… - прекъсна радостта ѝ той – Давай по старомодния начин, ще пуснем стълбата. Аз ще сляза, а вие ще чакате тук с елените. Като свърша ще звънна един телефон.

Снежанка преметна въжената стълба от едната страна на шейната и загрижена наблюдаваше слизането на своя работодател.

***

Вкъщи празникът бе в разгара си. Фамилията с нетърпение очакваше Рождество и припяваше „Бяла роза“  с мелодията на Дунавско хоро. Тези, които не пееха, говореха за политика. Жените се ядосваха с децата и сегиз-тогиз отправяха по някое „Иване, кажи му!“, на което биваше отвръщано със загриженото родителско „Ти защо не слушаш майка си, бе!“. Абе, баш както си трябва!

Едвам се дочуваше тракането по керемидите, но всички му бяха свикнали. Във всяка къща наоколо имаше котки и често си ходеха на гости.

***

Изминал бе половин час. Снежанка се разтревожи и започна да сяда от седалка на седалка. Ето, че най-накрая телефонът ѝ позвъня:

- Какво е туй клатене, ма, Снежанке? – разкрещя ѝ се отсреща Белобрадия – На няколко пъти щях да падна от стълбата.

- Извинявай, шефе, притесних се – актьорски заплака младото момиче – Знаеш ме каква съм…

- Слушай – викна – Стига си циврила, а ми помогни, че ударихме на камък!

- Какво стана?

- С климатик са, какво стана! - ядоса се Дядо Коледа.

- Ауу, и сега?

- Сега – нищо! Пак ще давам пари, да им доставят подаръците с куриер – разцъка се с език Дядо Коледа. И както си цъкаше се подхлъзна, спъна се в улука и падна по лице в една пряспа на двора.

- Ало, шефе? Шефе, добре ли си ? – бръмчеше някъде изпод преспите гласът на Снежанка.

Старецът се надигна зашеметен и погледна нагоре – зачервен мъж, с цигара в уста, закопчаваше дънките си:

- Антоанетооо – провикна се той, като леко изви глава към къщата – Ела, ела да видиш кой е дошъл!

Антоанета притича набързо и не можа да повярва на очите си.

- Олеее, вуйчо Стоянеее, откога те чакаме, пък ти, гледай се! Като малките деца си се заиграл в снега… Давай да влизаме вътре!

Съпрузите изправиха „вуйчото“ и още преди да успее да възрази, го въведоха вътре.

***

А горе, Снежанка не издържа и реши, че е нужна твърда женска ръка. Оборудвана със специален колан, тя потегли надолу по стълбата, за да изтегли Стареца.

***

- Сядай, бате! – посрещна го предполагаемата му сестра – Деца, направете малко място на човека, де! – закани се тя и размаха властно пръст.

На клетия мъж му се поднесе ракия. Настояха да я изпие. Изпи я, какво ще прави… Предложиха му тънко нарязана луканка – не можа да я откаже. То уж се яде постно, ама как можеше да стане дума за съпротива ? Като писано яйце го гледаха. Голяма работа ще да е бил този вуйчо Стоян!

След има-няма половин час, Дядо Коледа се отпусна, изпи няколко ракии и дори се впусна в разговори за световните заговори срещу човечеството. Разясни колко души имало на някакъв класически концерт във Виена – бил ги видял той хубаво. А другите спореха с него, нищо, че не знаеха що е то класически концерт.

- Охо, ама той вуйчо Стоян зачерви бузките май – изпищя Антоанета подигравателно – Че и костюмчето му какво е червено! Абе, вуйчо, на Дядо Мраз мязаш направо!

Край. Нещо в тялото на Стареца изщрака. От всичко на този свят, най-много мразеше да го наричат Дядо Мраз. Е, може би само разноцветните изолации на блоковете го дразнеха повече, но все пак!

- Ти на кого ще викаш „Дядо Мраз“! – провикна се той и започна да вилнее на трапезата. Бутна няколко чаши. Събори чинията с баклавата.

- Вуйчо се побърка! – каза потресена Антоанета – Да му повикаме такси!

Десет минути по-късно - таксито дойде. Натъпкаха набедения вуйчо насилствено вътре. Дадоха шише ракия на бакшиша, за неудобството на празника, и той потегли.

***

 Снежанка вървеше бавно по покрива, като внимаваше да не начупи керемидите с токовете на ботушите си. Тя се огледа и забеляза нещо да свети в снега. Телефонът на Дядо Коледа!

„Гледай го ти! Аз от кое време му звъня, а той къде си захвърлил телефона! – помисли момичето и я обзе неописуем яд.“

Тя скочи на двора и отиде до преспата. Наведе се да вземе апарата, а в този момент зад гърба и се чу вик:

- Антоанетооо, ела да видиш кой е дошъл!

 

 

Край

24.12.2017