Бобено похождение - Драгомир Димитров

На масата видях консерва с боб.

Позабравена, но още в срок на годност.

Пробих я с отварачката и хоп –

дочух аз шепот някъде отдолу:

- Тихо! -Шшшт! - Дали е безопасно да излезем?

 

Повдигнах ѝ капака изведнъж,

почудих се дали главата ми добре е -

оттам изскочи някакъв си боб!

Свали ми шапка, махна със бастун

(дори започна леко да се смее)

 

Обърна се и свирна – останалите

 бобчета потеглиха след него.

Едни използваха капачката като

трамплин; имаше и по-нахални

(полегнаха върху салфетката,  било им меко)

 

За кратко време всичко се напълни

с топчета (хич не го харесват този прякор!)

Наредиха се в един огромен пепелник и

свикаха си даже бобено събрание –

тяхна си държава правели…

(държаха се кат’ някой окупатор!)

 

Вече втори ден седя на стола,

заплашван съм от бобчето със ланеца.

Ех, да можех да се сетя как постъпих

миналия път, преди години,

когато ядох за последно царевица…