Вцепените - Иван Динев

- Овчо, какви са тези статуи ли, истукани ли ?

- Тва са школари.

- Как школари? А защо не отиват на школа, а стоят тук, като манекени?

- Тий вече не можат да шават- вцепени са от учене.

- Как така?

- Ами, а «така». Ката ден мъчеха децата да седят мирно и «така» по 8-10 часа в ден и, накрая, за няколко години детето се вцепенява. Нищо вече не им шава, горките.

- За всичко трябват жертви. Затова пък те получават знания, развиват интелекта си…

- Ма…  тейните мъзги са също вцепени…натъпкани със разни боклуци.

- Хайде да поговорим със тях и ще определим тяхното образователно ниво.

- Не може. Тий не можат да гъльчат-езика им усукан.

- Как усукан?

- Усукан. Карат ги да учат наведнъж няколко езика: английски, руски, румънски, паскал, бейсик, фортран, български… Езика им се заплита и тий тък-мък и то нищо свестно не може да каже.

Вчера извиках комшийчето и му заръчах:  Максим, изнес вашия ченгел…То ме гледа, гледа…пули се, пули се, гаче пукал. И аз разбрах, че и той се вцепи.

- И какво сега ще правят с тези «вцепени» школари?

- Жа прават от тях компютерщици

- ???

- С едно пръстче тий още шават…

- Овчо! Но това е истинска гуманитарна и демографска трагедия!  Те са още живички…те са, в края на краищата наши деца… и вече не могат да шават!

Ако така продължи ние еще останем без внуци !

- Кой «  ние»? Това «вие» жа останете без унуци. Аз моите деца на школа не ги пущам. Тий от малки шават с овцете.