Акселерация - Пенчо Симеонов

Децата в един от шестите класове рисуваха натюрморт – ваза с букет цветя. Бях поставил задачите от урока и обикалях между редиците, за да разбера кой как се справя.

Привършвах наблюдението си, когато видях доста странна рисунка пред едно от тях. Детето беше нарисувало вместо цветя – полови органи. Останах потресен. Тъкмо се канех да попитам кое е деформирало така съзнанието му, когато ученикът ме изпревари с много странен въпрос:

 -   Господине, вдигате ли самолета? Взимате ли хапчета „Трибестан”?

Явно беше обладан от необичайни за възрастта му мисли и образи. Веднага реагирах. А и какво друго можех да направя?

 -  Как си позволяваш да ми задаваш такива въпроси?! Майка ти още утре да ме намери в училището! Ясно!

 -  Майка ми е твърде млада за вас! – с иронична усмивка ми отговори той.

След една седмица:

 -   Георги, майка ти защо не дойдè при мен в гимназията?!

 -   Защото е ангажирана!

 -   С какво?

 -   С баща ми!

След още една седмица:

 - Втора седмица чакам майка ти да дойде! Защо никой не идва? – пак питам без надежда, като споменавам само единия родител, защото не знам какъв е статусът на семейството им.

 -   Защото е свършила противозачатъчните! – без срам ми отвърна Георги.

        Попитах още дали цялото семейство спи в една стая нощем, а той с дяволита усмивка ми рече:

 -   Да, но аз спя в банята с едно магаре!

След този случай, всички ученици от неговия клас вече му викаха „Жорекс“. Досещате се защо, нали?

Помислих си: „Боже, Боже! На неговата възраст се срамувах да попитам родителите си какво означава думата „пубертет”, защото знаех как ще ми отговорят: „Още си малък за тия работи! Като пораснеш, ще ги разбереш!“

 

Не съм говорил с колегите си какви сексуални асоциации и фантазии е показал Георги в техните часове. Чувствах голямо неудобство.

 

Преди време разбрах, че родителите на момчето са го преместили в друго училище.