ЧУДО - Пенчо СИМЕОНОВ

 

                                                   Пред къщата ми жалка

                                                   се спря жена, с пране в леген –

                                                   живееше в квартира малка,

                                                   във блока, точно срещу мен.

                           

                                                   Попита ме:  -  Дали ще може,

                                                   прането свое в двора да простра?

                                                   Отвърнах:  -  Може, може! –

                                                   и тръгнах, легена да и подържа.

 

                                                   Изпрала беше комай всичко,

                                                   без блузката и късата пола.

                                                   Нали съм мераклия чичко,

                                                   побутнах я към входната врата.

 

                                                   Тогава в двора стана чудо

                                                   и замириса на пролетни цветя.

                                                   Сърцето ми залумка лудо,

                                                   от таз фиеста на цветове, бедра...

 

                                                   Предложих и при мене да остане,

                                                   докато прането се поизсуши,

                                                   а тя ми каза:  -  Може и да стане,

                                                   ако това проблемът ти реши.