ДЯВОЛСКА ИСТОРИЯ - Иваничка Колева

(басня)

 

Веднъж от скука завладяна

реших на нейде да се дяна

и с мойта пъргава походка

аз се запътих на разходка.

Вървейки стигнах ненадейно,

до малка къща чудодейна,

пък тя била на Сатаната,

тоз опашатия, с рогата.

Усмихна ми се той лукаво

па сипа ми уиски здраво,

на столчето до мене седна

и дяволито ме погледна.

След първата по-яка глътка

полази ме онази тръпка

да си докопам във ръцете

шишенцата със греховете.

Той тъкмо беше ги извадил

и всичките ми ги подаде

разглеждах ги и си мъдрувах

какво ми шепне хич не чувах.

Изпих си питието люто

отказах друго от менюто

сбогувах се със домакина

не взех си нищо и отминах.

Сега си мисля, че е жалко,

защо от всеки грях по малко

не си почерпих аз Душата,

че да набутам Сатаната.