Денят на един АНГЕЛ - Теди Георгиева

Щом първият слънчев лъч се промушеше между сатенените завеси, разбираше, че е време да отвори очи. Какви очи бяха те... пълни с искри и надежда за новото начало-големи, сини и изразителни. Протягаше се небрежно посредата на стаята и старателно заглаждаше постелята си. Беше ранобуден, защото както всеки АНГЕЛ и той имаше задължения. Косите му стигаха до раменете, затова се налагаше да ги прибира, но все оставаха няколко златни косъмчета, които небрежно стърчаха. От малък му повтаряха, че е АНГЕЛ и той израсна с това свое признание. Обличаше старателно изгладените си дрехи, като прилежно заглаждаше всяка нишка. Миеше нежната си кожа с изворна вода и билки. При всяко плискане на вода, лицето му лъщеше с все по-наситен сребрист блясък. Обуваше се и излизаше. Трябваше да прави хората щастливи и да ги защитава, както всеки АНГЕЛ. Ходеше толкова бавно по локвите- сякаш Господ го беше дарил със способността да ходи по вода. Това беше и причината много коли да си лющят бронята заради него. А той просто си казваше Всички ще разберат, че съм АНГЕЛ, само когато имат нужда от мен и им се явя на помощ”. След несполуките по пътя винаги стигаше ТАМ. Вечната му крайна цел. ТАМ, където изпълняваше ангелските си задължения. ТАМ, той правеше всички истински щастливи с присъствието си и всеки можеше да го различи от нормален простосмъртен. Наричаха го Ангелът с крилата, защото, вярва ли ви се или не, не всеки АНГЕЛ имаше крила, с които можеше да се похвали, но този беше специален. –нещо прекъсна мислите му

-       Ангелеее, четири пикантни крилца за трета маса, ама по-бързо, че мъжът си е ударил колата заради някакъв идиот и е много ядосан.- Тогава Анчо Мазното от Горна Баня правеше това, в което е най-добър- да прави хората усмихнати, дори когато не са оценили божеството, което е било пред тях. ТОЙ БЕШЕ ИСТИНСКИЯТ АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ.