Любов от пръв поглед - Теди Георгиева

Първата ни среща беше в кварталната сладкарница, още от мига, в който го видях, знаех, че трябва да е мой. Пътувала съм много, била съм в толкова страни, че вече губя бройката, запозната съм с много култури, виждала съм толкова красоти.... но такава виждам за пръв път. Перфектните му пропорции бяха в чудесно съотношение с наситения загар. Той стоеше като вкаменен, сякаш безчувствен, но щом го погледнех, като че ли ме подканваше да отида до него. Не успях. Обърнах се само за секунда и вече имаше друга между нас. Не беше достойна за него! Той толкова красив, а тя изглеждаше като човек, който и аспирина си маже с майонеза. Ядосах се и демонстративно блъснах вратата на излизане. Нямаше начин , как беше възможно! Веднъж нещо да ме привлече така и някоя , която прави ХХХЛ-а да изглежда малък номер, да ми го вземе! Е тази няма да я бъде!

На следващата сутрин станах и си сипах чаша горчиво прясносмляно кафе. Така горчало значи...- не бях сигурна дали е от кафето или загубата, но усещах острия вкус по езика ми. Той беше обсебил мислите ми. Не можах да издържа до обяд и отново прекрачих прага на малката розова сладкарничка. Посрещна ме нова разговорлива продавачка.  С меденият си глас ме попита:

-          Како ши жилайти- ох, този източен диалект, почувствах се у дома.

-          Ами...такова, аз..- отговорих смутено и неадекватно.

-          А, аз знам за какво сте дошла. Няма го. – погледна високомерно през стъклените си рамки .

-          О, а кога идва по принцип?

-          Между вторник и сряда, айди чи излизам в обедна.– постави бързо неграмотен надпис “Връштам се слет 30 минути” на бюрото и нетърпеливо запали цигара , още преди да е излязла. Колко гнусно- казах си- и съм срещнала това съвършенство в тази дупка! Надявах се да е там във вторник, защото сряда заминавах за Англия. Бавно мина неделя, после се довлачи и понеделник. Дремнах за минута и- хоп , станало е вторник. И Е ОБЯД !

Тичах като луда по силистренските дупки ,мисля , че блъснах две баби, четири деца и майка с количка, но това нямаше значение, защото крайната цел беше той. Ами ако някоя ми го вземе? Не можех да рискувам да го изпусна пак. Връхлетях като мълния във вече познатото място. Нямаше никого освен него, сякаш си бяхме уговорили среща- съдбата си знае работата ! Още по-перфектен от първия път, отидох до него, погледнах го и му казах с поглед “Днес ще бъдеш мой”, той май нямаше нищо против, защото нищо не каза. Ароматът му беше толкова силен и приятен.  Тръгнахме към вкъщи, държах го през цялото време, говорих му през целия път, а хората ни гледаха странно – явно не са виждали истински влюбена жена,  разказах му колко съм го жадувала през тези няколко дни и как нямам търпение да усетя топлината му върху устните ми. Той беше мълчалив и изглеждаше доволен от думите ми. Бяхме на крачка от целувка, но имаше много хора и се притесних. Колко ли жени днес искаха да са на мое място, но аз бях късметлийката, която ще усети сладостта да е с него. Пристигнахме. Свалих кадифеното си палто и го оставих да си почива на леглото, докато оправя масата. Изглеждаше като направен от шоколад. Подредих, той се настани удобно на нея. Бързо взех най-наточения нож и го разрязах на две. Лакомо го натъпках в устата си, пълнежът му се стече по брадичката ми, както и предполагах- шоколад.   Това беше най-хубавият кекс, който някога съм яла...но също и последният. В английската лудница, в която съм от 30 години, не сервират кекс, понеже захарта ни прави хиперактивни.   

 

 

                                                                                                                           Из Дневникът на една луда