Целувка под дъжда - Татяна Ганчева

 

Мара си живееше кротко и спокойно в едно малко китно селце. Тя беше едно скромно, добродушно и наивно момиче с много романтична душа. Всъщност може дори да се каже, че беше безнадеждна романтичка. Единственото й развлечение в това забутано селце бяха филмите. Тя беше върл фен на романтичните филми и сериали и можеше да ги следи с интерес по цял ден и цяла нощ. Гледаше ги всичките до един и пулеше ей такива очи пред телевизора като на всяка романтична сцена въздъхваше, тъй като все й се искаше такава романтика и в реалния живот.

Като всяко младо момиче и Мара си мечтаеше да срещне принца на бял кон и накрая го срещна. Казваше се Гошко Хубавеца. Всъщност не беше принц, а обикновено момче от селото и не дойде на бял кон, а на магаре. По нрав Гошко досущ беше като него, тъй като понякога се опъваше също като магаре на лед. Но иначе беше кротко момче. Вярно бе, че Гошко идваше от селото, а не от приказките, но според Мара той изглеждаше точно като принцът на нейните мечти. Но все пак да не забравяме, че през нейният поглед всичко изглеждаше красиво и романтично като в приказките. Тя сякаш носеше розови очила през които гледаше света по свой собствен начин. Затова тя се влюби от пръв поглед в Гошко Хубавеца, тъй като той я плени със своите искрени сини очи. Той беше висок, строен и напет момък с руси коси и веднага успя да й замая главата. Иначе Гошко си беше добро момче, леко недодялан и малко глупавичък, но за сметка на това пък беше голям хубавец. И какво пък като си беше глупавичък, все пак и Мара не се славеше с остър ум, така че двамата си паснаха идеално. Той  се влюби до уши в Мара и в нейната добродушна душа. Двамата много се обичаха, но все пак не всичко беше като в приказките както на Мара й се искаше.

Скучния живот на Мара далеч не беше като в романтичните филми. Единственото разнообразие освен филмите за Мара бяха разговорите с нейната най-добра приятелка, с която можеше да сподели всичко. Обичаха да си говорят и да си споделят своите неволи и мечти и всякакви други клюки. Приятелката й беше пълна нейна противоположност - беше реалистка здраво стъпила на земята и не витаеше в облаците като Мара. Но двете се разбираха много добре и все имаха какво да си кажат. Един ден седнаха заедно за да гледат поредната романтична комедия като непрестанно я обсъждаха помежду си:

-Ех, каква романтика! - въздъхна Мара прехласната по романтичния филм, който така обстойно следеше.  - Де и моят Гошко да беше толкова романтичен. Ама а де! - оплака се тя на приятелката си и въздъхна тежко-тежко. - Аз искам романтика като по филмите. А той моят Гошко дори едно цвете не ми е подарил, камо ли нещо повече - негодуваше тя, зяпайки екрана с известно разочарование в погледа й.

- Сигурно не се сеща, Маро. Трябва да му намекнеш. Може и да е с романтична душа, но просто да не я е показвал пред теб. Трябва да му загатнеш какво искаш иначе той сам надали ще се сети. Все пак не е ясновидец човека! - упрекна я приятелката й.

- Моят Гошко с романтична душа?! Да бе да! - възкликна Мара. - Мислиш, че не съм му намеквала ли?! Намеквала са му поне сто пъти.  Даже съм му го казвала направо. А той знаеш ли какво ми отвръща? Казва ми: "Цветя бол. Ей я градината, бери си колкото щеш." Защо да се харчил за цветя като сме имали цяла градина.Така ми говори дръвника му с дръвник! Направо романтик и половина! Пу, да му се невиди и на романтиката!

- Е, те всички мъже са такива, Маро, така че спокойно, не се ядосвай - отвърна приятелката й за да я успокои, тъй като Мара изглеждаше доста напрегната. - Само по филмите са романтични, а в действителност всички са като твоя Гошко - недодялани и без грам чувство за романтика, така да знаеш.

- Ама и аз искам целувка под дъжда! - заяви тя решително като видя на екрана героите да се целуват. Направо им завидя за романтиката. - Във филмите изглежда толкова хубаво, романтично, дори секси. Нали виждаш - посочи тя телевизора - мъжа и жената се целуват навън под красивото лазурно небе и споделят един на друг чувствата си. Само си ни представи нас с Гошко: той ми говори романтично, признава ми любовта си, целуваме се, а навън вали дъжд. Всичко наоколо изглежда толкова красиво. Направо като приказка - замечтано обясняваше Мара на най-добрата си приятелка, представяйки си описаната от нея сцена с такива подробности, че чак й се прииска веднага да се изпълни нейното желание. - И аз искам целувка като по филмите! Искам целувка под дъжда! - заяви тя категорично.

- Ти пък Маро, много си наивна. Филмите нямат нищо общо с  действителността - укори я приятелката й. - На мен всичко ми изглежда толкова глупаво и пресилено. Как може да ги гледаш изобщо? Че и аз да ти се връзвам на акъла! Всичките филми са толкова изтъркани, че даже протрити. Все един и същи сюжет - мъжа и жената се влюбват, но разбира се, трябва да има някаква пречка за любовта им, която преодоляват на края на филма. Точно както този филм. Всичките до един са толкова глупави и предвидими.

- Е, не ми ги разказвай всичките де. Ще ми ги издадеш и няма да са ми интересни.

- Ето на, мъжа си тръгва и излиза навън и разбира се веднага заваля дъжд. Как ли пък не! Какъв карък трябва да си, че да завали точно като излизаш навън?! - негодуваше приятелката й от плоския сюжет на филма. - В другите филми обикновено има буря или сняг ама и така става. Важното е винаги да има буря - лято, зима, без значение от сезона. Трябва да има буря, светкавици и силен пороен дъжд иначе не става. После жената хуква след мъжа за да го догони и да му каже, че го обича. Сякаш досега е имала много важна работа и не е могла да му го каже. И почти винаги жената гони мъжа, защото явно е голяма будала. Та догонва го тя най-накрая и го целува. Ето виждаш ли? И тези се почнаха - посочи тя екрана на телевизора и поклати глава.

- Да. Виж ги само как се целуват. С такава страст. Сякаш не могат да живеят един без друг. Толкова е романтично - възхваляваше тя прехласнато сцената, гледайки екрана със зяпнала уста. - И аз искам така!

- Ето, тъкмо това щях да кажа. Виж ги само! Във почти всеки филм го има това. Гледай как хората се събраха за да гледат нашите главни герои да се целуват.  Е, явно си нямат друга работа. А после, разбира се, дори ги аплодират. Виждаш ли ги само?! И ти искаш това? Ти на коя планета живееш, Маро? Как изобщо могат да ти хрумнат такива работи?! - възкликна тя учудена от Мара и от нейната приумица за целувка под дъжда. - Че ти ако излезеш навън да целуваш Гошко под дъжда ще станеш за резил на цялото село. Ами я си представи, че ти видиш някоя жена да излиза от вкъщи и започва да гони някакъв мъж на улицата, какво ще си помислиш за нея - че е безнадеждно романтична или, че е луда? 

- Е, ние ще се целуваме в някое закътано местенце. Няма на чаршията да излезем пък я!

- Още ли си мислиш, че ще бъде хубаво? Само така изглежда във филма. Всичко е игра! Не е реално - каза приятелката й, опитвайки се да я върне отново в реалността. Опитваше се да й влее малко акъл в главата, тъй като се боеше да не измисли някоя глупост с лудата си глава. - Как да ти го обясня? Всичко това е една измислица. Снимано е от професионални актьори и всичко е наужким. Просто са добавили ефекти за да изглежда всичко по-автентично. 

- Авте какво?

- Не е реално. Нали осъзнаваш, че филма се играе от актьори и всичко е нагласено по сценарии?

- Да бе, да, това го знам.  Не съм толкова глупава. Ама дъжда? И той ли е измислен? - позамисли се Мара. - Кажи ми тогава дали чакат да завали дъжд и чак тогава да снимат сцената с целувката? Представям си само как главните актьорите отиват на снимачната площадка и снимачният ден започва, обаче навън времето е ясно и слънчево. "Днес ли ще снимаме сцената с целувката?" пита главния актьор. "Ти луд ли си?! Не виждаш ли че навън грее слънце?!"  отговаря му режисьора. А ако някой ден съвсем ненадейно започне да вали прекъсват сцената, която снимат по средата или докъдето там са стигнали и режисьора веднага възкликва: "Давайте да снимаме сцената с целувката, че навън вали дъжд. И айде, по-бързо докато не е спряло." Или пък ако изобщо не завали дъжд, тогава какво?  Всички само си стоят и се молят да завали докато все още снимат филма, така ли?

- Имат си специална техника. Имат машина за дъжд - обясни й приятелката или поне се опита. Наивничка си беше Мара и туй-то. Трудно беше да й се обясни каквото и да било.

- Е, значи си имат машина. Звучи логично - кимна умно Мара. - Но който пък е измислил тази машина сигурно вече е станал милионер... Ама както и да е. Няма начин да ме убедиш, че не искам целувка под дъжда, защото аз искам и то много. Знам си аз, че ще е хубаво и романтично точно както по филмите.

- Добре, добре. Тогава не бери грижа, Маро. Аз ще му разясня на твоя Гошко някои неща - съгласи се най-накрая приятелката й. Знаеше, че Мара нямаше да миряса докато не стане на нейната. - Ще му го кажа, тъй че да ме разбере. И ако не разбира от намеци, то тогава ще му го кажа направо. Щом искаш целувка под дъжда ще я имаш - обеща й тя и Мара направо засия от щастие.

Речено-сторено. Приятелката на Мара му разправи каква е работата надълго и нашироко. А Гошко къде разбрал, къде не разбрал кимаше умно с глава. И тъй като Гошко беше хубавичък, но мисленето не му се отдаваше много-много не можеше да измисли начин да осъществи даденото обещание за да зарадва своята изгора. На думи можеше да й свали и звездите, но в действителност обаче нямаше как да накара времето да завали посред лято. Дори танц за дъжд да изиграеше пак нямаше голям шанс да завали. Срещу природата бе безсилен. Но толкова много му се искаше да зарадва Мара, че измисли друг план. Измисли го и веднага го пусна в действие:

- Маро, ела тука - извика я той веднага да иде в банята. - Имам изненада за теб.

Мара зарадвана припна при него, а той през това време още щом тя се показа на вратата я заля с кофа вода все едно, че я е валял силен и пороен дъжд. А после каза доволно:

- Сега ела навън да се целуваме под небето. Искаше да заучи толкова романтично както звучаха актьорите във филмите. Но така и не разбра защо Мара му се разсърди. Той искаше да я изненада с целувка точно като по филмите, а тя го гледаше също като лошо време. Най-накрая се зачуди защо изобщо му трябваше да й уйдисва на акъла.

Оттогава насам любовта на Мара към романтичните филми поохладня. Вече не я тресеше треска за романтика като по филмите, а най-обикновена треска. Сега вече гледаше романтични филми и подсмърчаше, подсмръкнеше и гледаше. Не, не че филмите бяха толкова тъжни, а чисто и просто я беше налегнала настинка.