Ненаситен мерак - Татяна Ганчева

Когато види хубава жена

на пътя му да се явява,

той си мисли само за това

какво да прави и как да я задява.

 

Изглежда тя красиво и мистериозно,

а вятърът развява й косите.

Тя крачи срещу него грациозно

с усмивка мила и пламък в очите.

 

Оглежда я от главата до петите,

очите му сканират я като картина.

Когато я поглежда той в очите,

неприлични мисли минават му поне десетина.

 

Дори и рентген надали ще може

да я сканира толкова добре,

нито да помисли си за ложе

или пък да си каже "Бре!"

 

Но погледа му шари към краката;

той се чуди колко са високи те.

Направо му замая тя главата

с тая къса рокля и деколте.

 

Стройна бе тя като фиданка

с коси черни като абанос,

направо истинска Снежанка

с чувствени устни и изящен нос.

 

Той облизва устни като котка,

оправя вежди, приглажда си косата;

и мисли само как да я прикотка

за да я целуне по устата.

 

И що да прави, какво да каже?

От устата му не излиза нито дума.

Поне нещичко та да замаже,

да не изглежда, че си е изгубил ума.

 

Усмихва се, намига й, флиртува;

умилква й се като котарак.

Но тя изглежда веща, не хитрува

и предусеща неговия мерак.

 

Затова го подминава като малка гара,

а той пък обръща глава след нея.

Чак от ушите му излиза пара,

но за мислите му да кажа аз не смея.

 

Той продължава да я зяпа,

върви с широко отворена уста.

Там може да влезе цяла ряпа

или плод и то не един, а два.

 

Но стълбът не успя да види той,

и на мига удари си главата;

и звездички видя безброй,

чак му се подкосиха краката.

 

Но продължава да върви и се оглежда,

друга търси та да я задява пак.

Видя следващата и я поглежда.

Ех, тоз пуст ненаситен мерак!