ТЕРЗАНИЯТА НА РАЙСКАТА ЗМИЯ - Хачик ЛЕБИКЯН

            Пълен хаос бе настъпил в Рая. Главният ключар заедно с ореола и дългата си бялата ношница изчезваше за дълго. Постоянно го викаха да отключва някакви палати и скъпи коли, после го канеха на партита в Едемската градина на  зелена трева с балони, конфети, много пиротехника и фойерверки.  На тях присъстваха разкрепостени самодиви с оскъдни бели премени. Векове му се губеха на Главния. През това време на неговото място на Портите стоеше един Дявол с поглед зелен. Винаги държеше в ръка чаша абсент и сам преценяваше кого да пуска в Рая и кого да спира. От големия дебел тефтер с персонални служебни досиета бяха останали само кориците. Нямаше никакъв ред. Сульо и Пульо влизаха и излизаха когато им доскучае.

            Само Старата змия се терзаеше: „Защо ми трябваше да помагам на Оная дебелана да съблазни Оня глупак. Шефът ги спипа в градината точно под Дървото на Познанието. Аз се бях увила около него с ябълка в уста.  Тях ги наказа доживотно – изпъди ги на земята (така им се пада), а мен – вечно да се влача по корем. Лошо ли им беше тук? Оная му отвори очите, даде му ябълката и сгазиха лука. Сега тук се напълни с всякаква сган.

            Няма кой да се грижи за плодните дръвчета – вече няма дори и  гнили ябълки с червеи отвътре. Вместо да се носят звуци на флейта и арфа, един DJ дъни денонощно хард музика, Земя и Небе се тресе -  ще събуди и умрелите. Началникът изгони онези двама нещастници за едно нищо, но ако знае какви ги вършат сегашните! Но и той му отпусна края. Тук Ангели не останаха. Взеха си куфарите и отлетяха със свои полети кой където види. Задава се и демографска катастрофа – няма праведници. Май сбърках навремето, когато избрах Небесния Рай. От социалните мрежи научавам, че животът в Ада бил по-интересен. Имало офшорки и трите „К” -  концесии, комисионни, корупция. Било пълно с хора от хай-лайфа – царе, папи, патриарси и олигарси. А тук - само мрънкащи некадърници и  социално слаби, които приживе били с минимални пенсии. Не, че са толкова праведни, но навремето им втълпявали, че в Рая имат резервирано място за вечния живот. То пък един живот!”