НЕОЧАКВАНО - Маруся Николова

Това, от което се бояхме се случи. Назначиха на мястото на пенсионирания Василев едно старо, очилато момиче, което не може да се изразява с думи, а само с цифри. В търговските сметки нямаше равна и вероятно това я изстреля към върха. Та това скучно същество, вероятно около четиридесет, не бе намерило жертва, за да се бракосъчетае или установи трайна връзка. Незнайно защо, то реши да се лепне за мен. /Това месец по-късно/. Дори нещо повече, взе да упражнява тормоз с нечисти подбуди. Блещеше се в мен през дебелите стъкла, които многократно подсилваха бляскавата влага в очите и аха да налети, и да ме схруска. Представете си мен, контето в сградата, винаги перфектно натъкмен и лустросан, с подстрижката му, почистените вежди и разните там ланци, гривни и пръстени – сребърни уникати с оникс. Съответстващият на зодията ми камък. Срещу всичко това тя идеше с обувки за дюстабан, развлечени бозави жакети и торбести панталони, които я правеха неугледна и смехотворна. Аз също не съм обвързан и майтапите заваляха за моя сметка. Веднага ни определиха за двойка, дори прогнозираха сватба в близките месеци. Тресяха се от смях и се удряха по бедрата през кафе-паузите, а аз като не намирах начин да противодействам се присъединявах към веселбата. Не знам как, но това стигна до слуха й. Тя ме извика в кабинета, уж да ми постави задача за месечния отчет и така се започна. Огледа ме от всички страни и ни в клин, ни в ръкав се разсмя волно и продължително, с леко накъсване, за поемане на въздух:

-            Пешев, страхотен си, звъниш от ушите, до подкованите подметки. Вероятно ти коства час време да слагаш и сваляш всичко това. Огромен коледен звънец си, от чисто сребро. Тъкмо обратното на мен. Аз нямам нито едно бижу. Искаш ли да им скроим номер, на тия шегаджии и да им затворим устата?

-            Какъв номер? – леко се обезпокоих и застанах нащрек.

-            Да направим фиктивно загаджване.

-            И що ни е, та да се спукат от смях ли? Нека ги пожалим!

-            Е, хайде сега, да не се обиждаме!... Сгрешила съм за теб, бъзлив излезе.

-            Кой аз, я да видим?! Но ще е по моите правила! – огледах я аз на свой ред. Тънка, над среден ръст, бледа, но с правилни черти на лицето, косата с приятен цвят, но в нещо като бабешко кокче, лепнато на тила. Бая работа щеше да ми се отвори, но ако краката се окажат прави, изгледите са благонадеждни.

-            Какви са правилата?

-            Свали очилата и хвърляй дрехите!

-            Е, тук прекали!

-            Не бе, хвърли дрехите на боклука, сложи лещи и се барни като дама. С фризьора ще е най-лесно, моят е с награди от международни конкурси.

-            Ама как да стане? Тук хич ме няма. Аз съм от родопско селце. Расла съм между небето и скалите. Разбирам само от кози и сметки.

-            Няма те, то се вижда и без да се напряга човек, но имам братовчедка моден дизайнер и собственик на бутик. Няма да стане отведнъж, но времето ще изглади несъответствията.

-            Щом прие играта, приемам правилата.

-            Сега ще й звънна, за да се уговорим...

За да не Ви губя времето ще предам накратко какво се случи с експеримента: Оказа се, че аз съм той – мечтаният и желан принц /това си го знаех, нищо ново/. Но не знаех, че тя е моята принцеса /това удиви всички и най-много самия мен/. Годините й се оказаха по-малко от тия, дето й давахме. Под жабешката премяна лъсна вълнуваща красота, за която не бях подозирал нито аз, нито присмехулниците. Те се стъписаха, когато насреща им върху висок ток запристъпва лунно сияние със свободно пуснати къдрици и лице на фотомодел. Костюм в керемиденочервено, с пола над коленете, прилепваше върху тяло – мечта. Уж на шега, уж на смях и си стана истина. Вече сме заедно... Пространството около нас се изпълни с възторг и светлина, които стават все по-силни с времето. Защото истински красива се оказа душата на това дете на природата – чиста и възвишена.  Неочаквано всички около нас се зарадваха любовта ни и не пропускаха случай да изтъкнат приноса си. Нямаше как да мине без подобаващо поливане, но се съобразявам все пак – тя не пие алкохол.