ЯБЪЛКА - Маруся Николова

Да, същата, за която се сещате – ябълката на раздора! Тази, от която произлизат всички беди и несгоди. Само, че в моя случай тя не е търкулната от богинята Ерида, а от мен самия, от глупост и защото съдя за хората по себе си. Мисля, че това, което не би ме обидило, няма да засегне никой, но се оказа заблуда. Това важи предимно при жените. Явно не съм наясно с тяхната природа, след десетгодишен брак и петдесет навъртени лазарника. След Троянската война, която пламна за секунди от нищо, вече знам: Женският свят ми е чужд и непонятен. Когато съм колеблив и несигурен не бива да пристъпвам в него и да отварям уста. Те, жените, си имат свое мерило за нещата, които се случват, не се случват, или ще се случат.Улавят несъществуващото, предават съвършено различен смисъл на изпусната въздишка или стон, скачат и ти държат сметка за неизречени думи и не извършени действия. След като направих въведението, да премина към същината.

 Стоях си кротко и отпуснато пред прозореца на кабинета и хрупах ябълка, сорт „овча муцуна”, мое производство. Наслаждавах се спокойно на вкуса й, защото шефът беше в командировка. От неговото отсъствие се възползваха и трите колежки, които излязоха да пазаруват от бутик с коледни намаления. Видях ги да пресичат площада превъзбудени, с отсечена маршова стъпка, с по десетина плика в ръце. Кудкудякането им се разнесе по коридора и ми стана ясно, че ще нахлуят при мен. Само тук имаше огледало, което да ги отрази в цял ръст. Срещу него, от време - навреме, се перчих и аз, за да проверя дали съм все така пленителен, независимо от прошарения мустак и лъснатото теме. Тези незначителни минуси компенсирах със стегнато тяло и матов ден, придобити не от ски пистите, а от усърдна земеделската работа.

Така и стана, колежките връхлетяха, разхвърляха дрехи без стеснение и взеха да навличат през глава рокли, поли, блузони... Лицата им пламтяха, очите искряха, а от устата им се сипеха нечленоразделни звуци и възклицания. Бяха доволни, докато не стигнаха до последния зеленикав плик. Всички пръсти, с огнен маникюр – тип „орлови нокти”, стръвно се впиха в него и за малко да го разкъсат. Извадиха небесносиня блузка от плътна коприна с шал яка. Останали им пари и като ги събрали се оказало, че могат да я купят. Не била за изпускане. Италианска, супер модна! Тази, на която стои най-добре ще я задържи и изплати.

-            Колега, ти си на ход! - изрекоха накрая. – Гледа безплатно шоу, а сега давай мнение.

На коя от нас стои най-добре?

Тактично замълчах и завъртях очи към тавана правейки се на разсеян, но те настояха и дори се заклеха да не се сърдят. С цялата си наивност посочих по-слабичката от тях. Тя беше руса и цветът много й се връзваше. Освен това имаше рядък чар – дълбоки трапчинки на бузите. Останалите две с паласките и отпуснатия бюст я разтягаха грозно. Без да я сваля победителката си грабна нещата, намигна ми съучастнически и изчезна зад вратата. Другите две онемяха за миг. За да предотвратя словоизлиянията от заподозрения протест, търкулнах по бюрото към тях по една ябълка и поясних: „Овча муцуна”. Беше грешка. И двете, сякаш са се сдумали, изцвилиха срещу мен:

-            Това намек ли беше? Безформени овчи представителки ли сме в твоите очи? За какъв се мислиш ти, нагаждач и блюдолизец. Кланяш се спрямо вятъра. Дребните мачкаш, пред големите трепериш... Нямаш смелост да си отстояваш мнението. При съкращенията в отдела само ти оцеля...

Няма да цитирам всичко, а и не е нужно – изкараха ме кретен и пълен негодяй. Закичен столкова много епитети си тръгнах към къщи значително натежал и с шум в ушите. Мислих си, че поне там ще намеря утеха и покой, но не съм познал.

-            По каква блондинка си хлътнал? Казвай веднага! Току що ми го съобщи някаква превземка с престорен глас, – посрещна ме разпенена жена ми и взе да хвърля по мен каквото и попадне под ръка...

По-добре да ми беше избила някой зъб, отколкото това жестоко наказание, което последва – мълчание! През всичките свети празници. От средата на декември до края на януари.