ХАОС - Албена Шуманова

Хукнах сутринта, обаче по пижама,

но пък със червило и парфюм,
с розови пантофи - дама съм голяма,
що ли мигат всички опулено навън.

Четката за зъби, вместо телефона
в джоба ми кротува - няма да звъни,
но защо ли търся ключа си от хола,
когато за билетче трябват ми пари.

В чантата ми моля - стария будилник,
вместо диктофона - оле, прозвъня,
шефът мълчаливо цъка и се моли:
"Божичко, и тази е нечия жена."

Туйто, мръква вече, чехлите ми стягат,
кучето забравих пред някой магазин.
Боже, от акълите, ти кога си давал,
де ли съм била, та нямам ни един.