ИЗПОВЕД НА ЕДНА МУЗА - Надежда Павлова

Помня, беше отдавна, как мечтах за поет.

Да съм музата главна за вълнуващ сюжет.

Да изстискам до капка този дързък талант,

дето в лист от тетрадка сбира целия свят.

 

Помня как се напихме в лунна вечер у тях.

После как се извихме в сладострастна дъга.

Помня как във кревата той написа ми стих.

Беше първата крачка да ми стане жених!

 

Остарявам красиво – вече гоня шейсет.

А все още обичам оня палав поет!

Как можах да излъжа свойта млада душа,

че единствена муза ще съм аз през нощта?!

 

Музи – давал ги Господ! Млади, с дълги крака.

Вдъхновяват го доста, както някога аз...

Ех, Поете-омайник със красиви лъжи,

и на сто ще си същи - щур, немирник и див!