ТЯ И БРАДВАТА - Антония Атанасова

 

Тя беше в средата на двора. През оградата го видях да върви към нея, понесъл брадва в ръка. Какво беше намислил? Поспрях се. Той я достигна, вдигна брадвата  и замахна. Изтръпнах! Тя само се олюля. Беше я ударил с опакото на брадвата.

- Десет години се грижа за тебе – заговори гневно той. – А, ти? Живееш си, дебелееш! И какво? Нищо! Но аз те взех да раждаш! Разбра ли ме?

Той постоя, огледа я отгоре до долу и отново замахна.

- Давам ти срок от една година. Ако не родиш бъди сигурна, че ще се отърва от тебе!

И той я удари за трети път. После й обърна гръб, вдигна очи към небето и високо изрече:

- Предупредих я! Ще го направя…

Мина есента. И зимата си отиде. Дойде пролетта. Тогава всички забелязахме нейната промяна. Беше се превърнала в красавица! А през лятото? През лятото тя за първи път роди! Круши!