ВЕСЕЛИТЕ ВДОВИЦИ - Антония Атанасова

Автобусът спря на бензиностанцията за кратка почивка. Един след друг пътуващите се отправиха към барчето. Повечето бяха жени и само тук-там се мяркаше някой мъж, контролиран изкъсо от съпругата си. Всички бяха пенсионери, радостно възбудени от предстоящата едноседмична почивка край морето.

Три от жените първи успяха да си вземат кафе, стояха в сянката на автобуса, отпиваха от пластмасовите чашки и шумно се смееха. Към тях се приближи сериозна дама и рече:

- Щом сте толкова весели, значи сте вдовици!

Трите жени се спогледаха.

-   Познахте и за трите ни – каза изрусената.

-   Значи само аз не съм вдовица! – тъжно въздъхна новодошлата.

- Ами, погрижете се! – рече без да се замисля изрусената.

Избухна смях. Най-весело се смееше невдовицата.