НА ПЪТ С ЧЕРВЕНАТА КОЛА - Антония Атанасова

-   Новата ми кола – гордо сочи Веселка към лъскавото червено возило. – Какво ще кажеш?

-   Да си я караш със здраве!

-   Само това ли? – казва Веселка.

-   Ти си добър шофьор – усмихвам се аз. – Ще ме повозиш ли?

-   Точно затова ти се обаждам! Стягай багажа, след малко тръгваме.

-   Накъде? – дивя се аз.

-   Ти измисли маршрута! Нали ще ми бъдеш навигатор?

Бързо намирам раницата, търся несесер, хавлия, бельо, чорапи, яке с качулка. Не ми трябва чадър. И да завали дъжд, няма да ме намокри. Търся маратонките.  Къде са? Никакви ги няма. Ровя навсякъде. След малко ще се появи Веселка, а  аз още се мотая. Като няма маратонки, ще взема тези червени платненки, даже са по-удобни. Така, сега ще трябва да измисля маршрута. Може да хванем пътя на юг към Гърция. Не, по-добре на север! И в същия момент Веселка се появява:

- Аз съм готова. Накъде ще пътуваме?

-   Искаш ли да тръгнем към Русе?

-   Чудесно! – възкликва тя и ми подхвърля опаковка със сладолед.

-   Това пък откъде го взе?

-   Ето оттам! – сочи тя.

-   Виж ти! – тюхкам се аз. – Дори не съм надникнала…

-   Вече ще знаеш, винаги има първи път.

 Настанявам се в колата. Веселка включва двигателя и тръгва. Нещо пищи.

- Слагай си колана, няма да ти се размине!

Нанизвам червената лента и… газ към Русе. А като сме тръгнали към Дунава, защо да не прескочим до Гюргево и Букурещ, после да хванем пътя към Трансилвания и Сибиу? Този маршрут ми е познат…

Напоследък с Веселка пътуваме навсякъде, където си решим и по всяко време на годината. Тя е квалифициран шофьор, нейната червена кола върви безотказно, а моята фантазия е безгранична…

Как се справяме сами жени? Много лесно! Просто си подхвърляме … емотиконки!  В интернет.

О, времена! О, жени без работа, седнали пред компютъра! Как да не ви се радва човек… с точилката?!

(Последните три изречения да не се четат от мъже!)