Профилактика - Камен Петров

Тази седмица от фирмата ме натириха да мина на задължителния профилактичен медицински преглед като всяка една друга година, така че се замъкнах без желание до болницата.

Ортопедът влезе в кабинета, накуцвайки, хвърли патериците и седна с усилие на стола. Махна дървения си крак и се почеса с куката по носа, скърцайки като марионетка с всичките си кокали, а аз избягах.

Неврологът се тресеше от нерви и така и не успя да ме прегледа като хората. Само се чешеше с две ръце по главата, кривеше лицето си в тикове и си гризеше ноктите, въртейки налудничаво очи.

Психиатърът помоли с поглед сестрата да му развърже усмирителната риза и глътна набързо шепа розови и сини хапчета, после ме запита:

- Виждаш ли ония големите розови слонове, дето лазят между диаграмите по стената, колега? Не?! Ето, пийни от хапчетата и пак ще говорим...

Кардиологът получи аритмия и сърдечна криза, докато ме преглеждаше, затова си направи една бърза кардиограма, премери си два пъти за по-сигурно кръвното и пулса, а после се извини с наченки на исхемична болест и порок на сърцето. Негови наченки, не мои. За мен така и не каза нищо.

Зъболекарът дълго трака с изкуственото си чене, докато човъркаше неприятно в устата ми, претупа прегледа и извика следващия пациент, при което горната му протеза падна в легенчето за изплакване на устата на зъболекарския стол.

Гинекологът ме изгледа странно, когато и протестирах: "Аз съм мъж на 48, а не жена, за Бога", но за всеки случай на изпроводяк ми връчи комплект дамски превръзки, няколко тампона и тест за бременност.

Хирургът беше без ръце, ревматологът скърцаше с всичките си стави, а офтамологът имаше два чифта бифокални очила и контактни лещи под тях, после стана, взе бялото бастунче и тръгна на визитация.

Дерматологът много ме издразни, защото ръсеше люспи навсякъде поради напредналия си псориазис, какъвто признавам си, не бях виждал досега. Имаше и пъпки.

Венерологът се оказа стар сифилистик, резистентен към трипер и с подсъзнателна фобия от СПИН.

Гастроентерологът изкашля 5 децилитра кръв и извади бележника си. После ме запита дали би било удачно да се подложи и този месец на колоноскопия или този път за разнообразие да опита с въздушен и фекален тест за Хеликобактер Пилори.

С анестезиолога бързо бързо станахме приятелчета и докато шмъркахме райски газ и си биехме един на друг инжекции с упойка във вените на ръцете, се кикотехме на любими сцени от "Страх и омраза в Лас Вегас", слушайки "Нирвана".

Педиатърът не знам кой изобщо идиот ми го беше записал в листата за задължителния медицински профилактичен преглед, така че направо го прескочих и го оставих сам в кабинета си да гледа снимки на голи дечица с видимо клиничен интерес. Аз съм мъж на 48, както вече споменах, а не дете, за Бога!

Гериатърът беше зает с честване на 101-вия си рожден ден, а и заради Алцхаймера и Паркинсона си така и не разбра какво точно искам от него, аз - младото половин вековно пале.

Ветеринарят ме напъди с ръмжене, съвсем логично пролайвайки: "Чиба! Чиба!", тъй като бях объркал не само кабинетите на специалистите, но и сградата на болницата с тази на съседната ветеринарна лечебница.

Патологът... Е, всъщност, с патолога ни погребаха заедно, след като преспахме и двамата в моргата и бяхме надлежно аутопсирани от все още жив негов колега.

И всичкото това по Здравна каса!

С това медицинският ми преглед най-сетне свърши.

И слава Богу, бих допълнил...

Догодина пак.