КАФЕТО ,СКЪПИ, НЕ Е СУПА - Росица СТАНЕВА
Ах , рано сутрин в кафенето ни
отсядам.Сякаш с теб съм пак.
Денят е с вратовръзка светла,
пък аз отпивам чаша с мрак.
С кафето всеки гълта захар ,
аз на инат тръскам коси ,
че моето кафе отдавна
все подсолявам със сълзи.
Какви прекрасни нощи бяха
в лехи с малинови звезди ,
със завист ангели ни пяха ,
а здрачът приказка роди !
Любов май няма с дълго щастие.
И с друга ме смени. Съклет...
Зли веди ли ме урочасаха ,
или пък бродница прокле ?
Аз милост като цвете просех –
ти сдъвка ме като козел .
От дяволска опашка косъм
за мъжки талисмант ли взе?
Сега се правиш на разкаян ,
стар номер на хитреца –мъж.
Ще ти разкрия малка тайна –
жените бъркаме веднъж.
Не ще получиш следващ дубъл ,
приключих с този главобол.
Кафето ,скъпи , не е супа ,
премного сложи в него сол !