КАФЕТО ,СКЪПИ, НЕ Е СУПА - Росица СТАНЕВА

Ах , рано сутрин  в кафенето ни

отсядам.Сякаш с теб съм пак.

Денят е с вратовръзка светла,

пък аз отпивам чаша с мрак.

С кафето всеки гълта  захар ,

аз на инат тръскам  коси ,

че моето кафе  отдавна

все подсолявам  със сълзи.

Какви прекрасни нощи бяха

в лехи с малинови  звезди ,

със завист  ангели ни пяха ,

а здрачът  приказка   роди !

Любов май  няма с дълго щастие.

И с друга ме смени. Съклет...

Зли веди ли ме урочасаха  ,

или пък бродница прокле ?

Аз милост като цвете просех –

ти сдъвка ме като козел .

От дяволска опашка косъм

за мъжки талисмант ли взе?

Сега се правиш на разкаян ,

стар номер на хитреца –мъж.

Ще ти разкрия малка тайна –

жените бъркаме веднъж.

Не ще получиш следващ дубъл ,

приключих с този главобол.

Кафето ,скъпи , не е супа ,

премного сложи в него сол !