Морска грешка - Кристиян Теодошев

 

Тази история се случи много отдавна в морските дълбини. Там имаше толкова различни същества, че на никого на морското дъно не му правеше впечатление. Но онова същество, което се роди един ден, бе толкова странно, че дори и свикналите да виждат всичко морски обитатели останаха озадачени.

Какво бе всъщност това същество? То не приличаше на нищо познато. Дори и име си нямаше, тъй като не приличаше на нищо, което имаше име. А на морското дъно всичко си имаше имена. И така, съществото се роди изневиделица, сякаш от нищото, и поради тази причина морските обитатели не знаеха кои са неговите родители. А и дори да се знаеха кои са родителите му, те със сигурност, щяха да отрекат за това, че са му родители.

И така на морското дъно цареше особено вълнение. Всичко си имаше име, а съществото си нямаше.

Цар Нептун поглади дългата си бяла брада, която слизаше чак до кръста му, и се замисли.

-Хм!-рече той. –Хм!

Навярно тези думи достатъчно красноречиво онагледяваха за това, че царят бе наистина учуден. Той не намираше думи, с които да сподели вълнението си, че в неговото царство се е родила непозната форма на живот.

-Хм!-рекоха придворните. –Хм!

И те не намираха думи, с които да го назоват.

Съществото бе продълговато като риба, но бе голямо колкото малък кит. Имаше перки, но не приличаше да плува с тях, тъй като те бяха неподвижни. Но то плуваше, макар и да не извиваше на никоя страна неподвижното си тяло. Очите му бяха много големи. Толкова големи, че двете очи почти се сливаха в едно. А от голямото общо око, надничаха много малки глави с очи.

-Хм!-рече Нептун. –Хм!

Не искаше да каже, че това същество е толкова грозно, че дори няма как да има име. Но той като цар имаше отговорността да му даде име, което да му подхожда.

Очите, които гледаха отвътре на голямото око, разглеждаха с любопитство. А морските обитатели стояха и се чудеха какво ли име ще му даде царят.

Нептун бе в затруднение.

-Хм, морска грешка...

Да, Нептун бе намерил име, което само се роди в съзнанието му и той изведнъж изрече. Това същество щеше да се казва „Хм морска грешка“. Името много му подхождаше.

Очите от вътрешността на голямото око ставаха все по-любопитни. Едва сега царят видя, че тези очи стоят на глави, странни и смешни глави, на които природата не бе дала люспи.

-Хм, жалко!-рече царят. –Хм, природата не на всеки е дала люспи и той не може да стори нищо, за да промени това. Хм, или черупка...

Но природата не бе дала и черупка на съществото, макар че то привидно имаше вид на същество с черупка.

В един момент съществото се приближи и главата му започна де се отваря. От него излезе някакво друго същество, което бе скрито в някакъв пашкул, а около главата му имаше нещо кръгло и прозрачно.

-Здравейте!-рече съществото с приглушен глас.- Много ми е приятно! Аз съм човек. Заедно с другите хора в подводницата ние слязохме на морското дъно, за да Ви посетим, ако евентуално съществувате. Човечеството досега нямаше възможност да слиза толкова надълбоко във водата, но сега вече ние променихме това, за наша голяма радост. Нямаме думи да изразим радостта си от този вече потвърден факт!

Нептун гледаше това странно същество, което се нарече човек, гледаше и другите същества, които бяха хора, и сега стояха в подводницата и не знаеше какво да отговори.

Старият морски цар не знаеше за съществуването на хората, макар да бе живял дълго. Да, вярно, имаше легенди за съществуването на странни същества, които живееха извън водата, но едва сега той можеше да ги види.

Съществото, нарекло се „човек“ го гледаше и се усмихваше.

-Можем ли да си направим селфи? –рече то. –Бихте ли благоволили, ако разбира се, Вашата височайша особа не счете това за прекалена близост още в началото на едно запознанство.

Царят не знаеше какво е селфи. Не знаеше дали да замахне с жезъла и да направи на парчета оново нещо, което човекът нарече „подводница“ или да приеме, че селфи е нещо хубово. В един момент реши да рискува.

-Хм, селфи ли?-рече той привидно спокойно. – Хм, разбира се, аз досега си правех селфи, но преди малко, когато дойдохте, го спрях. Хм, добре, нека да го продължим.

Онова , което се случи следващите месеци, бе трудно за описване. На морското дъно стана някаква магия и царят и хората взаимстваха нещо помежду си. Но след няколко месеца царят бе коренно различен. В речника му имаше толкова нови и модерни думи, че никой не би предположил, че е възможна тази промяна.

-Елате, ако обичате - казваше той, когато викаше по своя джиесем водните обитатели. Предполагам, че не би ви затруднило да ме посетите, стига графикът ви да позволява да проведем подобна среща. Надявам се, че няма да ми откажете и ще ме уважите, стига, разбира се, да не счетете, че ви налагам моята височайша воля.

След това обличаше екипа си и се подготвяше да поиграе малко баскетбол.

Хората си бяха отишли в своята лаборатория.  Но те също бяха различни.

-Хм- казваха те, време е да започваме работа –Хм, стига сме чакали. Хм, нямаме никакво време. Хм, нека рапочваме.