Заплата моя (по Вапцаров) - Петър Донкин

Заплата моя, моя ц(б)яла заплата, 

още непреведена, непразнувана, 
само в розови сънища сънувана, 
как минaваш близо покрай портмонето, 
но не спираш нито бруто, нито нето.

 

Заплата моя, моя ц(б)яла заплата - 
знам, ще дойдеш като буря метежна, 
европейска, безкрайно платежна 
да възвърнеш хилядите заеми 
и платиш кървавите наеми.

 

Как ще пеят банкоматите! 
Весели ще тракат във простора..
Ще живеят като бели хората,
забравили грижите, умората

 

Заплата моя, моя ц(б)яла заплата 
Нека видя първия ти превод, 
дал живот на дебитната карта, 
нека видя само как те броя 
и - умра на „черен“ петък в боя!