Шмекер - Иван Трифонов

 

            Стойко се намираше на някоя от улиците на Русе, това беше сигурно. Макар и да нямаше много сигурно във всичко свързано със Стойко особено в настоящото му състояние на духа и тялото. Нека кажем, че беше се почерпил. А и кой може да го вини - беше се родил син на комшията от съседния блок, така че това автоматично гарантираше силна вечер, пък и най-вече на чужди разноски.

            Все пак знаеше, че се намира някъде по център - фонтанът си си беше на мястото и хвърляше освежителни пръски в топлия, макар и ранен августовски час. С всяка една капка, която достигаше лицето на Стойко, той все повече и повече се сафирясваше и започваше да добива представа за размерите на предишната вечер.

            -О,не - само успя да изрече той, спомняйки си част от нещата, в които бе играл водеща роля.

            В една от местните механи, той беше осъществил международен контакт с група от румънски туристи. Беше влязъл в обширна дискусия относно Балканската война и последствията от нея - без той да знае румънски, нито северните му съседи да знаят български. Единствено бе дочул, че някой от компанията използва словото "шмекер" и това го накара да се сочи с пръст и повтаря многократно думата, при все че първоначално названието бе използвано, за да опише именно него.

            Шмекерът се насочи полека към дома в срамния поход, който не един от нас е изминавал. Часът беше доста ранен, но наоколо имаше насъбрано необикновено голямо множество хора и тъй като любопитството, а и общуването бяха сред силните страни на Стойко, той започна първоначално от далече, а после все по близо да слухти около тълпата.

            Повечето от събралите се бяха облечени необичайно според празнуващия до късно или по-скоро рано - в спортни шорти и тениски, а някои дори в спортни клинове. Някакво чудо щеше да се случва, а никой не го беше информирал, което никак не му се нравеше. Събрал целия си кураж и решителност, той запита най-близката девойка, а и според него - най-добре изглеждаща.

            -Извинете, но какво става?

            Отне известно време на момичето да ограничи рамките на този така философски въпрос, а и малко да са оттърси от комбинацията от пари на ракия, бира и узо, които се бяха насочили към дихателния ѝ тракт.

            -За бягането ли питате? Има международен бег между Русе и Гюргево - по моста.

            Отговорът на момичето не беше разшифрован веднага от Стойко. Бягане, а и то международно си звучеше сериозно, но защо точно сега, защо точно тук - в Русе.

            -А нещо сериозно ли е? - отново зададе кодиран въпрос шмекерът.

            -В смисъл, дали е голямо събитие ли? - момичето проявяваше завидно търпение към питащия, при все, че се опитваше да загравя, докато отговаряше - Международно състезание е. Не е най-голямото, но много хора са дошли да се забавляват, да пробягат реката.      

            -Реката? - замисли се на глас Стойчо.

            -Да, Дунава. Ей, там е - посочи с ирония момичето.

            Шмекерът не усети подбивката в казаното, понеже в реките на мислите му се стичаше нова идея. Защо и той да не участва в бягането. Той обичаше да е част от компанията, а си помисли, че от това би излязла добра история за пред кръчмарската му компания.

            -Благодаря много. А къде е записването?

            -Записването приключи преди няколко дни. Вчера раздадоха номерата.

            Малка пречка - помисли си Стойчо. Но неговото схематично мислене, не можеше да не измисли начин да се включи в това събитие. И понеже той беше почитател на симплицизма, реши да се смеси с тълпата и под нейното прикритие да избяга. Речено-сторено.      

            Чу се нейде изстрелът и тълпата се спусна по главната улица по посока на Гюргево. Никой не направи забележка на Стойко и това допълнително го окрили. Лично не разбираше какво сложно виждаха в това бягане, просто трябва да движиш краката си по бързо и това е. Ето, хората се стичат около него и той дори е по-бърз от мнозина от тях, крачка по крачка и само напред.

            Уви, както често се случва, сметките на новоизлюпеният се бегач не излязоха без кръчмаря. Силите му намаляха, въздухът започна да не му достига, а краката му станаха като от олово.

            -Няма да мога да стигна до моста - каза си той и започна да намаля ход.

            -Хайде, шмекер - чу се до него. Беше един от румънците от кръчмата, който изравни темпото си с българския си съсед.

            -Хай, шмекер - повикнаха и други от снощната румънска компания и обградиха Стойко, като го потупваха насърчително по гърба.

            Окрилен от внезапната подкрепа, Стойко събра всичко останало от себе си и продължи напред. Той не успя да измине цялото разстояние до Гюргево този път, но за изненада на всеки, който го познаваше, успя да премине половината дистанция и да се качи на Дунав мост. А на слеващата година - на следващата година първото име регистрирано за участие беше на Стойко Владимиров известен в поне две държави като "Шмекерът".