Вампир - Нели Арнаудова

Тази история извадих от нафталина за вас. Можех да променя времето, но тя щеше да загуби очарованието си. Мислих да участвам с нея в конкурс, но после реших просто да я разкажа. Въпреки, че конкурси трябва да има на път и под път, защото всички искат да се явяват и да опитат да бъдат лауреати.

Моята  лятна история има данни, сами ще се уверите. Тя е усмихната, има оформено тяло и е дълга като манекенка. По моето скромно мнение ще обере точките. Само четете!

 

Татко,  Симо Вампира, Коцето Баба Яга и Къната бяха моряци. Те имаха заедно няколко  воаяжа  (ние им викахме рейса),   въпреки че те  пътуваха  с кораби, а не с автобуси. Работеха  на желязото (кораба) шест месеца, а три-четири почиваха на брега. Тогава живеехме четиримата с майка и сестра ми и споменатите в увода колеги на татко. Те идваха по кафяно време, а кафето - двестаграмов буркан, който купувахме от шипшандъра и струваше майка си и баща си, красеше масата през целия ден. Помня, че имаше мода лъжичка и половина да се блъска във вътрешността на чашата, за да образува каймак. Но без захар не ставаше.

От кафето се минаваше към ракията… и така до полунощ. Татко си лягаше, а ние с мама изчаквахме госта да си изпие и изяде всичко и го изпращахме да си ходи. Защото ,,Вкъщи да не е хотел“ – казваше мама. Сега, като се замисля, те вероятно се уговаряха, защото винаги гостуваха по един. 

Татко ми каза, че на Коцето викали Баба Яга, защото е грозен, но защо чичо Симо беше вампир, скоро щях да разбера.  Къната не беше интересен. Той имаше две дъщери и беше що годе нормален.

Около десет часа слънцето печеше на воля, нямаше грам ветрец и жива душа. У дома всички  прозорци и врати бяха отворени, но нищо не помръдваше. Денят щеше да премине както обикновено, от кафето към ракията, ако някой не се беше облегнал на звънеца. Счупих си краката да бързам  да отварям. Симо Вампира нахълта, избута ме от врата и я заключи. Премина през всички стаи, затвори прозорците, спусна щори, пердета, де какво намери и се хвърли във фотьойла при татко, като преди това затвори и вратите.

Донесох гореща вода за кафе и гледката, която заварих, беше трагична. Баща ми само по долни гащета се потеше като змей, от косата му в очите, в ушите, в носа му се събираше пот. Той вече рязко беше изпил три ракии и си наливаше четвърта. Чичо Симо седеше с яке и трепереше. На въпроса ми какво се е случило, баща ми направи онова въртеливо движение с китката, което означаваше, че колегата му е тралала. Ако знаех какво ще последва, изобщо нямаше да бъда любопитна, но чичо Симо  държеше да ни направи съпричастни.

Качил се в автобуса, но си имал опашка. Някой го наблюдавал непрекъснато и той сменял седалките, като се озъртал. Опашката слязла с него на нашата спирка, но чичо не е прост и хукнал през парка. После влязъл в пети блок, качил се на осмия етаж и слязъл до четвъртия. Скрил се на полуетажа и почакал. Когато бил сигурен, че се е отървал от преследвача, поел спокойно по пътя до спирката. Там имало руска „Лада” и го чакали трима облечени с костюми и въоръжени с пистолети Макаров. Преминал  покрай тях бягайки, но пистолетите бил сигурен, че ги е фиксирал. На зиг-заг влизал и излизал през петнадесети, осми и девети блок, но от три страни го пресрещнали, познали го по сянката и той се скрил във влакчето в детската градина. Седял там, докато изведат децата да си играят на пясъчника и хукнал към нас.

Имах неблагоразумието да го попитам от кого се крие, след което баща ми не ми говори три месеца. Чичо Симо е агент на КГБ, но  го преследвали  от други организации, за да го вербуват.

 

Татко отиде да си легне, а чичо Симо се затвори в кухнята. Отворих навсякъде, дори и външната врата и пуснах вентилатор. Нищо не можеше да ми развали настроението, дори татко.  Днес бяхме поканени на гости у Къната. Големите щяха да си разказват моряшки истории, майките да им сервират, а ние с щерките да си говорим за момчета. Разхвърлях всичките си дрехи в желанието си да избера най-хубавата. Нали татко беше моряк - имахме само модерни парцалки.

По някое време чух тряскане на врати, викове и псувните на татко. Чичо Симо  се мъчеше  със стайната ни антена, руския телевизор и съмнително устройство като от филма ,,Зелева супа“ да се свърже с чужда галактика. Не ме интересуваше  дали сутринта слънцето образува сенки и дали космически кораби летят през деня, кацат по етажите, или отговарят на крясъците на един психопат - аз бях тийнейджърка, все пак. Но на татко му бяха развалили настройките на телевизора и той беснееше. От очите му излизаха мълнии, псува петнадесет минути, докато нареждаше на майка да му направи кафе. Чичо Симо му беше сърдит за намесата. Чак след три месеца имал явка, а било време да му сменят чипа. Този съдържал кодирана информация за Горбачов и войната в Персийския залив. Татко през зъби му обясни, че у дома се яде и се пие и ако иска да си говори със Слънцето, със зелените човечета  или с Лепа Брена, да си намери друг апарат за контакт.

Имахме две минути да се приготвим за гости. Мама се премени, аз се накиприх, а татко излезе да търси такси. Тогава нямаше телефони и такситата не бяха пред всеки блок. По път щяхме да оставим Вампира да си поуспокои страстите, да пие зелени течности като зелените си човечета, да рисува совалки и кораби, да си говори с тях, каквото му душа иска, само да ни остави на мира.

Всичко вървеше по план. Татко си говореше с шофьора на таксито за ДАПА, сервиза, където поправяха колите им, аз и мама мълчахме, когато ни изпревари Лада Нива. Вампирът  изкрещя да залягаме и ни помогна, натискайки главите ни. Нареди на шофьора да спре и да обърне. Баща ми невъзмутимо показа въртеливия жест с ръка на шашнатия шофьор и продължихме.

-       Спирай, ти казвам, познаха ме, тия са от ИРА, сега ще се върнат и ще ни застрелят, а колата ти ще запалят.

На шофьора никак не му беше смешно и вече не търсеше одобрение от баща ми. Обади се  за друго такси, но не искаше и да чуе да закара някъде чичо Симо. Качихме се във второто, пътувахме безаварийно и мислихме, че сме се разминали за днес с преследването, но Вампирът  тръгна да скача в движение. Наложи се да напуснем града и да търсим поляна, на която  да кацне сателитна чиния, като тази във филма ,,Зелева супа“ (явно му беше любим), за да получим указания.

След един час  на шофьора му се изчака чакането и поиска да му платим пътя за обратно и престоя. Смили се над нас  и повика трето такси. С него се върнахме в града и се разходихме до промишлената зона, за да получим паспортите с печата на царя. Само Вампирът  бил  упълномощен от Симеон Сакскобурготски  да ни ги раздава. Шофьорът се изплаши , че ще остане без паспорт и ни закара до адреса.

Когато пристигнахме в полунощ, щерките бяха заспали, яденето изстинало, а Къната беше с много обиколки напред. Заключиха Вампира да вампирясва, жените се заеха да режат нови салати и претоплят кюфтетата, а на татко наляха водна чаша с ракия, за да догони колегата. Аз свих по една кола за щерките и ги събудих.