СЕЛСКА СВОБОДА - Ивелина Семова

Накрай селото, в схлупена къщурка

със стар геран и пеещ от зори капчук

живеели си Пенка - млада булка

и Станчо  – мил  и обичен съпруг.

Домът им – крепост непристъпна

за чужди и зломислещи лица,

събрал сред  бедната покъщнина

две милостиви хрисими сърца.

Затуй освен на своето битуване,

във скромното домашно общество

се радвали на дружно съществуване

със цял рояк от други същества:

Марсело – рошав, муден котарак                       

щом  сещал вкусен  топъл аромат

извивал жаловито мяукащ  глас                          

и тропал нервно с рижия си крак.

Тимур -  дръглив,  накуцващ пес,

пазител личен, на стопаните опора,

надушел ли враждебен интерес

с неистов лай изпълвал двора.

Пъструшко – ранобудният петел,

любимец  тук на всинца твари,

запявал мелодично,  без предел

в зори навръх  паянтови дувари.

Кокошчиците кряскали  през час

ту  вдигали победоносна врява

петелът щом погледне ги в захлас,

ту за гнездото спретвали си свада…

Тъй в този чужд на разправии дом

свободно чувала се всяка дума

от радостта за споделения подслон

до шанса някому да бъдеш нужен.

Във честата идилия от живи звуци

сред шетане, пране и вкусни дажби

нареждала сe Пенка – млада булка

красиви думи на любимия да каже.

А той, след щателно изслушване

на  глезения и припиращ котарак,

на неуморното и търпеливо куче,

на шумния и пърхащ свят пернат,

с усмивка се обръщал на към Пенка  

и виквал да го чуят всичките душиʹ:

„Ах, колко хубава си, младоженке!”

И припвал подир нея, влюбен до уши.