ТРЪГНА КОЛЬО - Ивелина Семова

Тръгна Кольо да се жени

пръв сред сто ергени,

че му мели на главата

милата му мама Злата:

„Тръгвай, че за срамотия

сам ще си останеш! Тия,

що гнездо семейно свиха,

куп деца си народиха!”

Кольо, спретнат и напет,

сложи новия си тоалет,

среса буйната си грива,

в миг разбра, че му отива

вратовръзка и сако,

ризка бяла от ликра.

С гел коси приглади,

пръсна дъхави помади…

и бегом по стъпалата

се запъти към вратата

на съседката Тодора,

от младежки дни изгора,

в ресторант да я покани

да изпият две-три кани,

полунощ когато стане

хубавицата да му пристане.

Сватба приказна да вдигне

и додето мама Злата мигне

с внуци мили обградена

тя да е щастливо утешена…

Тръгна Кольо да се жени

пръв сред сто ергени.

В бързината той забрави

план резервен да направи…

Щом вратата се отвори

и въпросната Тодора

на врата му там се хвърли

и задръжките отхвърли.

По устата го целуна,

промълви омайна дума.

Щом погледна я в тоз час

Кольо онемя в захлас –

на Тодора цялото лице

в белези и пъпки бе.

Шарка едра в махалата

пипнала я бе, горката!

Завъртя се наш ерген,

хукна през глава сломен

да избяга от Тодора

и далеч от болни хора.

В стаята си се затвори,

пусна плътни, тъмни щори,

ни за сватба помечта,

ни изгората си пожела…

Седмици наред се кри,

но историята се разкри:

тръгна Кольо да се жени,

а ошари се без време.