ХАРАКТЕРИ - Мирослава Панайотова

 

  ДРЕБНАВИЯТ

 Мишките го стряскат най-много от всичко. Хваща се за думата и я изяжда. Сега тя не му пречи, но с нея убива апетита за ядене у другите. Задачата, която му поставят, го отравя и ето вече го няма дребнавият.

 

 НЕТАКТИЧНИЯТ

 Винаги избягва да направи нещо навреме. Не бърза да даде, преди да вземе. Той бърза да вземе, да каже, да обърка конците, да изкриви везните. Дори ако се отворят земните недра и в миг му кажат "Тук ела!", ще си остане същият.

 

НЕЯСНИЯТ

 Избира мъглата, за да кара кола. Говори с неточни думи, за да изясни по-добре мисълта си. Всяко движение го плаши, защото разсейва мъглата.

 

В ЦАРСТВОТО НА ЗАСПАЛИТЕ

 Те мърморят насън. Оплакват се от лошото време. От виелицата. От дъжда. От мъглата и от сушата. Отдавна не са чували нищо. Говорят си сами. Сънуват вечно едни и същи сънища, в които те са героите, на които нищо не се случва.

 

МАСКИРАНИЯТ

 При несполуки, а това се случва често, ръководителят, восъчна фигура, оставя да се натопят другите, кой как може да затъне до шия, ръка на никого не подава. И накрая казва "Този и този се натопиха". Или не - казва "Сгрешиха. Лошо сгрешиха." И с това проблемът приключва. А на него пак му ушиват нов костюм за бал с маски.

 

ЧОВЕКЪТ С КОМПЛЕКСИ

 "Ах, защо казах, че времето е хубаво! Как можах! Ах, как можах,  какъв съм глупак, защо, защо, защо..."

 

 ИКОНОМИЧНИЯТ

 "По-добре малко, но по-добре", каза Ленин. "По-добре малко, отколкото по-малко, по-добре нищо, отколкото малко", добавя той.

 

 МАТЕРИАЛИСТЪТ

 "Рано пиле рано пее, който пее, зло не мисли, каквото повикало, такова се обадило, но понякога един търси сватба, а друг - брадва, волът рие - на гърба му пада, но понякога нищо не му пада на гърба. Защо?"

 

  ЛЕКОМИСЛЕНИЯТ

  За него небето се синее специално. Дъжд не вали никога неутрално. Всяка лястовица му напомня за гнездо, а всяко гнездо - за полет.

 

  

 НЕТЪРПЕЛИВИЯТ

 Колко много избързва той. Опашката не спазва никога, но животът отива напред с опашката, а този, който не признава никакъв ред, напразно е така напет.

 

 ПЕЧЕЛЕЩИЯТ С ГОЛЕМИ ДУМИ

 Той построи паметник на големите думи, другите носеха цветя. Но там не растеше трева. Земята бе поръждавяла. Хвана я главоболие от мисълта за хилядите жертви, направени в името на празните, големите думи. А той ги фабрикуваше в голямо количество. Раждаха се прашни, но това не го затрудняваше. Дори не си правеше труда да ги изтупа от праха, веднага ги пращаше на път с щедър жест на песоглавец.

 

ЧОВЕКЪТ НА ОПИТА

 От всичко прави опити. Дори времето за него е опит да си прекара времето. Живота си превръща в опит, като съзнателно се оставя на разни течения да го увлекат. Гледа към другите за опит и се старае да го прави опитно. Опитва се да яде и се опитва да спи. Второто повече му се отдава, макар че и сънят му е недоброкачествен. Това, което чува, също е опит. Когато върви по улицата, прави опити да мисли за различни неща, които не са свързани помежду си с нищо. Но това е в основата на опита. Страхува се да поеме някой път в живота, за да не се наложи после да се връща, прави само няколко крачки в определена посока и веднага се връща, след което поема в друга. "Може би живея по начин, който ми е неприсъщ?", казва си той. Но е възторжен. На 18 години се мъчи да вярва на всички хора. На 30, преди да погледне някого в лицето, без да е чул гласа му, започва да се пита "Да вярвам или да не вярвам на този човек?" Когато говори вече с него, не спира да си задава въпроса и съвсем не чува какво му говорят, участвайки в беседата с изрази от рода на: "Виж ти!",  "Боли ме левият крак, точно на петата", "Какво пише там на оная сграда" и други подобни. Веднъж решил да вярва на някого и да го обича, той прескача неговите недостатъци като дребно препятствие, сякаш никога не са съществували такива неща като човешки пороци и недостатъци на кълбото от вода и суша, наречено Земя.  Да, много неща и хора обича той, но най-често обича когото, както и което се случи. Цяла седмица е способен да обича жената, за която е единствен, но затова пък цяла вечност може да принадлежи на другата, за която е четвъртият приятел за тия дни, едновременно с другите двама сериозни. Говори, че играта на съдбата се променя, когато знаем правилата, но той не ги научава никога.        

 

 АЛЧНИТЕ

 Тях не ги интересува нищо друго, освен парите. Ако говориш с тях на друга тема, ти не си вече човек, ти си растение, клон, вятър, човек "гледай си работата", индиго, мастило, химикал без някоя част или нещо подобно. Ти си всичко друго, но не и това, което трябва да бъдеш. И няма защо да спориш с това мнение, то е непоклатимо.

 

 СЪВЪРШЕНАТА

 Ето я, съвършената. За нея фактите нямат значение. Би могла да бъде царица в страната, където фактите нямат значение, но такава страна, за съжаление, не е открита.

 - Аз съм съвършена - казва тя на всички, - нали?

 - Да - отговарят хората сериозно. Те не допущат, че тя може да лъже. Но тя именно това прави. - Да.

 - Аз наистина съм много съвършена - въздъхва тя. - Съсипвам се.

 Хората въздъхват също. " Горката, казват си те, " съсипва се."

 - И ти си съвършен - добавя тя, обръщайки се към този, който най-много й вярва.

 В тоя миг съвършеният чувства приятни тръпки по тялото си, поклаща с удоволствие глава.

 - Аз и ти сме съвършени - завършва тя и обобщава, - а другите да му мислят.

 Но напоследък усвоява нова тактика на действие. Вече не добавя "И ти си съвършен". Започва и свършва с думите "Аз съм съвършена". И най-учудващото е, че все още има успехи.

 Несмутима като слънцето, тя блести със своята фалшива светлина така силно, че засенчва покрай себе си всички истински светила.

 Само далечните звезди я гледат с неприкрита ирония и си говорят, че по-голяма фукла не са виждали на земята.

 Но тях никой не ги чува, а съвършената са я ваксинирали против срам, така че нищо не помага.      

 

ЧОВЕКЪТ С ЧУВСТВО ЗА ВИНА           

 В големи думи като „благородство” и „саможертва” вярва. По всички начини се старае да загуби, за да спечели друг и се надява поне това да се оцени, но накрая получава презрение, което съдържа в себе си прозрението, че само това би могъл да получи.

 

 РОДЕНАТА ОТ ШАБЛОН       

 Тя приравнява неравностойни неща на базата на своето удобство, невежество и глупост. Но съвсем не иска да знае повече, защото смята, че ще й бъде много. Всичко, което прави, е пресилено или недостатъчно. Обича да създават ценности, които не струват нищо. Винаги казва първото нещо, което й дойде наум. Задължава:

  - Приеми ме такава, каквато съм. Аз няма да се променя. Ще правя, каквото си искам. Ще го правя, както си искам. Кой си ти и откъде се взе. Не виждаш ли, че не ми е до тебе. Ти обичаш само себе си.

  Така говори. Така мисли. Така предполага.

   Нейната неспособност да се променя обижда толкова, колкото бясно карана кола в момент, когато искаме да пресечем платното правилно.

   А навикът й да хвали нещо по начин, който използва, за да отрече същото, е неподражаем. Нейната убеденост в правотата си винаги напомня нахалството.

   Но тя вярва, че никой не може да й каже две, защото плътно се вплита в общоприетите заблуди и в още необявените отрицателни стойности.

   Шаблонът е нейната майка, прамайка и праоткритие. Тя е дете на случайността, която се вкостенява във всяка система, във всяка организация на труда, във всеки колектив, във всякакви взаимоотношения като камък в колело.

   Да искаш милост от нея е все едно да молиш гладен тигър да не закусва напразно. Ако все пак го направиш, ще те удостои с усмивка тип "След мене потоп" и ще ти даде да разбереш едно-друго и откъде изгрява слънцето.

 В работата, която върши тя, няма напразно, няма празен ход, всичко е ход по пътя към нищото. Всъщност може би от време на време и тя има изстъпления, които се превръщат в добри дела. Общото дело и нея, както всички задължава да използва полезни хватки. Но защо единственото, което иска от другите, е да й вярват за това, което духа, да й вярват повече, отколкото трябва? Защо за най-голямо оскърбление счита това - да се прилага към нея правилото "Каквото повикало, такова се обадило" или "Каквото посееш, това ще пожънеш". "Сяла съм, когато бях млада", казва. Но какво, питам се. Тя успешно използва чуждата разсеяност, за да гради авторитет. Привидно спада към интелигенцията, но смята, че най-важното на този свят е да бъдеш невеж.

 Някои, по-зелени, я отминават с уважение, други - с безразличие, но никой не казва за нея, че е глупачка. Защото тя знае как да живее. От какво се интересува тя? От себе си. Опознай своите нужди - това е нейният закон. Оставя всички врати, отворени за чудото, ирационалността, затворени за правото, за честната борба и за победата на разума. Но никой не казва за нея, че е некадърна!

 

НАГЛИЯТ

Не чува никога ехото на думите си, вероятно защото за него другите не са напълно живи. Стъпките му са безнадеждно оловни, главата му е чугунена, а някога беше дървена. И така върви по земята, сякаш и през плет не е виждал как хората си правят път.

          Не е влак,

          не е камък

          не е дърво, не е пламък,

          не е леща,

          но за истината се сеща,

          едва когато му стане от нещо горещо.     

           

 

 

СТРАХЛИВИЯТ

Страхливият  невинаги  е на опашката.

На първите редици често тракат зъбите му.

Но тези покрай него,

разбира се, не чуват нищо,

ако по нещо с него си приличат.

Където и да се намира той,

една усмивка има и религия –

"Не можеш да се бориш с всичко!"

Страхливият е философ. 

 

ТАРИКАТЪТ

 Добър съм много, всичко ми е ясно,

но само че не искам да стоя натясно.

Разбирам всичко, правилно предвиждам,

 но предпочитам нищо да не виждам.

 Решавам трудно, иначе съм пълен

 с безкрайно светли намерения.

 И действам мудно, без вълнение.

 Е, няма правило без изключение!

 

КОНФОРМИСТЪТ

 Ходи на два крака,

но това не го прави човек.

Яде, но не растат възможностите на ума му.

Говори с теб, но чува само паузите.

Шепне пресилено, че страда.

Желание не му достига само да е вечно жив,

защото иска ли да има нещо,

начини намира,

пред нищо не се спира.

 

ДЪЛБОКОВЯРВАЩИЯТ         

 Пирова победа ме крепи,

 пирова победа ме спасява.

 Думите ти ме раниха,

 но с глада им се опих.

 

БЕЗЛИЧНИЯТ

   Безличният винаги смесва нещата,

      не различава самичък лицата.

   Казва "лошо" на доброто,

       с овации посреща злото.

   Навярно, за да е добре.

     Навярно, за да му е леко.

     Така с безличния изчезва всякаква пътека.

 

ИЗИСКАНАТА

              Тя е като едно празно изискано решето,

              което изпитва болка,

              което говори превзето.

              Моментните вулкани на сърцето й

              без отглас тук остават,

              разпръсват само плява.

              Готова да захвърли всичко в нищото

              и да превърне дните чужди в рана.

              Но нейната беда за миг засища я.

 

ЯБЪЛКИ          

Тя ябълки поднася,

но сърцето ми се свива -

добра е, но с жестока глупост е червива.