РЕПОРТЕРКА - Галина Москова

От лани твърдо съм решила да ставам репортерка мила,

възражения различни да приемам, на бабите квартални в книга да подреждам.

Ето баба Ана ми нарежда, имала една къделя прежда.

Време нямала да седне, тича все по къра, все да сее.

А новините старички са за селото, оставяме и място на леглото.

Възражението на баба Ана приемам, каре в централния вестник й отреждам.
Нека всички читатели наши прочетат репортажа й с клюкини важни.
На синца  да им стане ясно,.че ние си хортуваме на тясно.

Из махалата сутрин що ще стане, някой дядо, някъде ше падне.

Коя е тази булка избегала, що мъжо й все стой на сянка?

После ще омесиме и пита, да се засити нашата дружина.
Баби сме и половина , и гости посрещаме дузина.
Гозби спрятаме за час, внуците доволни са от нас.

За снахите не обелваме и дума, те за нас са истинска сполука.

Всичко вършат със замах, скопусни са, няма как?

Сега сме се събрали тука, за да не сгазиме и ние лука.

Четвъртити камъни сме тъй да знаете, където ни турите всичко знаеме...
Я агне младо да заколим, я дроб сърма да ви сготвим,

а после подлютена зелева чорба, против махмурлука на мъжката съдба.
Няма повече да се хвалим, всичко това си го знаем.

Следвайте нашия съвет:намажете филийка с боров мед.
хванете се на кръшното хоро, нека избяга всяко зло...
Репортажът свърши вече - клюкините са много далече...
Поздрав от баба Галина днес свари за зимата млина .