Приключението „ Роби“ или как господин и госпожа Слънчеви правят бизнес - Емилия Илиева

Отдавна аз Рада Слънчева и съпругът ми Жоро Слънчев мечтаехме да правим бизнес. Обаче все не му беше времето. Нямахме пари, трябваше да изучим децата, после пак нямахме пари. По едно време нямахме нито смелост нито пари. После пък нямахме идеи и пак нямахме пари.

Обичах Роби като живо същество. Грижех се за него, осигурявах му всичко необходимо за да функционира нормално. Вярвах безусловно в него и не допусках възможност той да се провали.

Идеята да купим Роби беше моя. Това беше първата стъпка към моята независимост от работодатели и началници, защото бях помирисала свободата и ароматът и много ми хареса. На мен свободата ми миришеше на пролетен вятър, топъл хляб, морски бриз, току що изпечени сладки, кафе и първокачествен коняк. 

Всичко започна след като ме изгониха от работа след 22 години стаж и извървян път по йерархията от обикновен служител до така нареченото ръководство на държавната структура. Причината – политически рокади и разчистване на сметки. Докато чаках съдебните дела да се влачат със скоростта на градински охлюв, си обещах каквото и да е решението на съда да не се връщам обратно. Нямаше какво ново да науча там.  След няколко месеца изпълнени със самосъжаление, обида, болка от предателствата и констатацията, че времето тече изключително бавно, реших да се взема в ръце и да помисля за бъдещето. Започнах да чета надъхващи книги, платих си онлайн курс за това как да успеем и постепенно ентусиазма ме обхвана. Твърдо бях решила да се занимавам с мой собствен бизнес. Оставаше да избера насоката. Попаднах на книга за франчайз бизнес в България и след проучване на възможните варианти се спрях на Роби. Още като видях снимката му се влюбих в него. Изглеждаше прекрасно – млад, впечатляващ, модерен, атрактивен. За мен той беше олицитворение на успеха, по точно на моя бъдещ успех, като свободен човек, който ще работи за себе си.

Мъжът ми Георги Слънчев ме подкрепи и решихме да действаме. Имахме малко спестени пари, изтръскахме и децата, които работят в чужбина и го купихме. Преди доставката му пазехме пълна тайна. Идеята беше блестяща и не искахме някой да ни я открадне. Вечер, докато си пиехме ракията мечтаехме за прекрасните времена, които ни предстоят. След като бизнесът с Роби потръгне, ще си купим Лейла, после сър Джон и така нататък, докато станем горди бизнесмени и обикаляме света на скъпи круизни кораби.

Най важното за Роби и бъдещите му братя и сестри беше къде ще ги поставим. Локализацията беше най важна за този вид бизнес. Така пише във всички книги, а и е съвсем логично. Роби трябваше да бъде поставен на място с голям човекопоток. Този красавец заслужаваше да му се радват много хора. Започнах да проучвам ситуацията в нашия град със затихващи функции. Вживях се в ролята си на таен клиент и както пишеше в книгата обиколих няколко обекта в пиковите часове за да броя колко хора минават през съответното място. Водех си записки. След задълбочено проучване решихме да поставим Роби във фоаето на болницата. Отлично решение!

Какво по хубаво от това във фоаето на хирургическия блок да се постави вендинг автомат за фреш от портокали и то първият в града. Дааа, Роби прави фреш от портокали пред очите ви. В прозрачна хладилна камера се зареждат до 40 килограма портокали. Пускаш си стотинките, механизмът започва да се върти и пред очите ти срязва портокалите, изцежда ги и ти си пиеш пресен студен сок. Здравословно, полезно, истинско!

Аз като многообещаваща бизнес дама си регистрирах фирма, поръчах си печат / от там си взех първата фактура/ и  започнах да водя преговори с ръководството на болницата за да можем да разположим Роби където му се полага. Ето тук административния ми опит си каза думата и след четене на вътрешни правила и размяна на писма най сетне държах договора в ръцете си. Наемът беше малко високичък, но ако Роби заработваше поне по 20 сока на ден щяхме да сме на печалба.

Роби величествено застана между банкомата и кафе машината. Гордеех се със себе си!

Обучението за обслужването на Роби продължи няколко часа и ние с Жорето много, много не разбрахме  какво ни говорят / особено аз/, но пък си имахме книжка с картинки и текст на английски. Роби имаше табло с електронно управление, от където можем да задаваме различните параметри и модемна връзка с телефона на Жоро. Нагласихме го всеки ден в 17 часа да ни дава информация със смс колко сока има продадени и каква е температурата в хладилната камера. Смс получавахме и ако възникне проблем – свършат чашите, задръстят се портокали или вратата е отворена.

Така нашият бизнес започна.  Като добър администратор създадох перфектен архив за Роби – папки по цветове, всички документи на хартиен и електронен носител, екселска таблица, която попълвах всеки ден с информацията от смсите. Изпълнихме всички изисквания – документ от Агенцията за безопасност на храните, връзка с НАП, счетоводител, инструкции за безопасност и т.н.

Ходехме да зареждаме Роби два пъти седмично. Първо възникна проблема с качествените портокали. Роби пристигна от Испания и искаше да яде сладки портокали с определен диаметър, както беше посочено в книжката. В България обаче особено в заспалия ни град няма възможност да избираш портокали. Отиваш на борсата или на пазаря или където искаш и купуваш това, което има. Освен това трябваше да се съобразяваме с цената на плодовете, но тя не се съобразяваше с нас. Научихме се да си избираме стоката, купихме си количка за да не мъкнем на ръце касите с портокали, поддържахме Роби чист и го обгрижвахме.  В 17 часа наостряхме уши и чакахме да цъкне смса, след което се сборичквахме с Жорето кой първи да грабне телефона и да види резултата за деня. Нанасях прилежно резултатите в таблицата. Кавгите ни, грижите ни и действията ни бяха насочени към Роби. Той ни сплоти и изпитвахме невероятно удовлетворение, когато избирахме, товарехме, мъкнехме заедно щайгите с портокали или когато го хранехме . Резултатът не беше такъв, какъвто очаквахме. Роби правеше по няколко сока на ден и трудно покриваше разходите си. Когато ходехме да го обслужваме наблюдавахме клиентите и разбрахме, че сметката ни не е била съвсем правилна. Пациентите бяха измъчени и бедни, а някой от тях дори не разбираха какво точно продава тази машина, въпреки точната инструкция и милото стихотворение, което бях написала вдъхновена от Роби.

Здравословен, сладък, свеж!

Ти вземи си чаша фреш!

Роби прави го за Вас, всеки ден и час !

Докторите, много да ме извиняват, но явно са свикнали да им дават сокове, а не те да дават пари за тях. Имахме един фен доктор и в някой дни явно само той си купуваше сокове.

Продължавах да браня със зъби и нокти идеята си. Роби отчасти запълни липсата на децата ми, в него виждах знамето на собствената си свобода и развивах по голяма част от личностните ми качества, които не бяха оценени в държавната администрация. Георги Слънчев пръв започна да изтрезнява от еуфорията на бизнеса и след няколко месеца плахо се опита да ми каже, че работим на загуба и трябва да помислим по въпроса.    

Аз се ядосах. Ама какво си мисли той ? Знаех си, че ме ревнува от Роби, защото му обръщах по голямо внимание и смело му го казах.

-          Ти си се побъркала Раде! Помисли, прегледай сметките си и ще видиш, че губим!

Знаех, че е така. Екселските ми таблици го доказваха. В най добрия случай покривахме само разходите и то без осигуровките, които плащах, като управител на фирмата.

След още няколко месеца приключението Роби приключи.

Обичах Роби като живо същество. Грижех се за него, осигурявах му всичко необходимо за да функционира нормално. Вярвах безусловно в него и не допусках възможност той да се провали.