ЖЕНИХ - Йорданка Радева

Тръгна в светъл ден Петкан,
женичка да си търси- где ли.
И си спомни – леко как пиян
бе срещнал нейде три кадели.

Едната бе засукана, с червило
два пръста на устните дебели.
Задните ѝ части как танцуват,
та свят да ти се вие две недели.

Втората май беше сочна Гицка,
съседката му… Леле… Приказ!
А с нея през оградата се гледат,
очи ѝ огън връз сърцето хвърлят.

Третата обаче е мургавата Танка,
веждите ѝ като пиявици извити.
И как говори само таз фиданка,
със снага- топола, с клонки вити.

Та Драган е на срещата със тях,
че му требе вече булчица да има.
Ала се чуди днес как да я избере,
като трите иска, пусто че не бива.

И реши се- ще им направи тест,
та всяка за по два дена да я има.
А на седмия ще мисли от нощес
той до себе си коя ли да курдиса.

И пое смело наш жених Петкан,
че срещата си с тях бе насрочил.
А трите го срещнаха отрано там,
сопата за него всяка бе нарочила.

Пристига им женихът в този час,
та изрече той свойта пледоария.
И трите уж го слушат във захлас,
 а яко му хвърлиха такъв пердах,

та се чу чак в съседната околия.
Днес тест ще прави…Гледай ти!
Че той какъв е… И какви мечти?
Ха сега обратно бързо да върви.

Да търси друга  по вечéри късни.
И реши се пак този наш Драган-
да намери вече, булчица да има,
да готви и пере, да си го прибира,

топъл дом след кръчма да намира.
Не усети как се сам натам поведе,
към кръчмата в полувечерен час,
че със  ракийка уж кураж набира.

Ще покани той вдовичка млада,
че тя знае как мъж да стопанисва.
Ала теста ще позабрави той сега,
по- добре без тест, но нея да я има.

И взел урок от срещата със трите,
и си кураж добил като за петима,
Запъти се Драган към оня храм,
къде вдовичка млада знае, има.

Перчема си разчорлил кат юнак,
очите блеснал, ах… каква картина.
Пред нея се изстъпил с гол тумбак
и в ръцете китка, че късмет да има.

Ала тя… гиздава вдовичка млада,
китката му взе и го със яд халоса.
А Драган се позасрами в този час,
опашката подви като анатемосан.

И се прибира пак в жалкия си дом,
а в него студ… как се тъй живее?!
И заплака горко сам нашият герой,
и завайка се, затюхка, че проклет е.

Жените не разбира. Ех, какъв късмет!
Как ли… И  къде ли той да я намери?
Труден ребус… За годините му срам!
Да плаче или на себе си да се посмее.