МЕЧТАТЕЛКА - Йорданка Радева

И днеска  таз мисирка Лилка

бързичко отрано се насвирка.
Топла плът със замах разголи
под  дебелите зелени стволи.

Там се тя на сенчица изтегна
очи притвори и така полегна.
Замечта се Лилка в свят голям
да пътува ту насам, ту натам.

Принц да срещне и да люби,
да има като нея мисли щури.
И с парички още да я обсипе,
зер ще му е либе без насита.

Но изтрезня мисирка Лилка
и видя, че сама е под дървото.
Несресани косите… неумита,
ала разголила си бе бедрото.

Бързо се загърна, даже скокна,
и си чехлите надяна на нозете,
че я чакаше и челядта огромна,
а в кочината да хапне и прасето.