Приключенията на сивата котка - Надежда Станулова

Лято е. Време за почивка и риболов. Избрахме язовир Батак като дестинация за летуване. Различното този път е, че си водим и домашен любимец. Уиски е малко коте на крехките два месеца. Породата му е персийска. Изглежда като малка сива топка с големи кафяви очи. Понякога като му настръхне козината прилича и на бухал. Затова има и много имена: Уиски, Рошко, Бухльо.

            Причината да го вземем на почивка е, че няма кой да го гледа. Започнахме с търсене на хотели, които нямат против гости – котка или куче. Намерихме и хотела. Стегнахме багажа и се отправихме към дестинацията ни язовир Батак. Уиски кротко си пътуваше в пътната му чанта – неговата „подвижна къща“. Нямаше изгледи да направи някоя беля. На задната седалка се беше изпънал като някоя важна „клечка“. Пристигнахме, настанихме се и той реши да се излежава на леглото. Малката пухкава топка косми обожава да спи. Вечер се активира и започва да щурее. Тази вечер ни изненада с номер – скачане през терасата. Както си подскачаше тук и там, и хоп – падна от два-метровата тераса. Нищо му нямаше. Остатъка от почивката прекара като кротко си лежеше ту в гардероба, ту под масата, ту на леглото. Прекарва по-голямата част от денонощието в сън.

            Уиски е котка, която винаги ме е изумявала с нейната креативност в действията. Например, почти винаги успява да си направи легло навсякъде. Под масата има обикновено три купчини с книги, които стоят и чакат ред за прочит. Котето си разчиства средната купчинка, като я избутва с лапички. Съответно книгите падат на земята, а то заема тяхното място. Ето и новото му легло. А, види ли книга, задължително се качва върху нея. Какво  ли толкова го привлича една книга? С химикала и молива е ясно- служат му за играчка като постоянно ги побутва с ту с едната, ту с другата лапичка. А, когато види отворен лаптоп, се качва и ляга на клавиатурата. Започва с лапички да натиска буквичките и накрая се появява цяло писмо, което нямаш идея как се е написало само.

            Обикновено в неделя ходим на пикник. Тази неделя беше от дъждовните. Включихме електрическата скара на терасата и се подредиха кебапчета и кюфтенца. Домашният сив любимец започна да се облизва само от аромата. Харесва му човешката храна. Представете си една топка косми, която прилича на бухал, си върти главата в кръг и се облизва. Сигурно му бяха омръзнали хрупкавите гранулки. Никой не подозираше какво бе замислил пакостникът. Наред с готовите кебапчета и кюфтета в чинията имаше и салата от зеле с моркови и кетчуп. Нормално е след ядене на човек да му се доспи. Уморените домакини на сивия персиец се оттеглиха за следобедна дрямка. Ха, време за пакости! Като един господар на дома, се бе качил на масата. Започнал да ръфа  от кебапчето хоризонтално все и едно свири на хармоника. Кетчупът може би му е харесал, защото мустачките му бяха в червено. Облизваше се сладко, сладко.

            Приключенията му не спират до тук. Друго любимо занимание е да ходи в тоалетната, да ляга на теракота и да гледа тоалетната хартия. Свършил си белята и се скрил. Какво бе измислил този път ли? Тоалетната хартия го е привлякла по някакъв начин и е започнал да я развива. Развивал, развивал, докато не свършила. И хоп – няма хартия! Това са само част от неговите забавни случки.