Лоша жена - Латинка Минкова

    Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени с най-нежното небесно синьо, именуван Панайот. Тя от столицата, той – от китно село в Добруджа. Около нея – суша. Около него - рояк моми, които направо го давят в лиги от мечтание по телосложението и очите му. Като какво се е случило, та Панайот спрял поглед на Петуния, хич не е важно, но тя се върнала в родната столица освен с куфара си и със съпруг, носещ джунджуриите си в плажна раница.

   Това е началото и нали няма нещо, което да ви накара да се облещите от почуда? По-нататък нещата се развиха по начин, за който и предвидливата Петуния нямаше идея. Мислеше си тя, че красавецът от Добруджа ще се втурне към някаква трудова дейност, за да й докаже, че пословичната селска работливост не е измишльотина. Не че нямаше желание Панайот! Имаше и още как!

   Още на третия месец, след като се поокопити от новостите в столичния живот, той прикотка Пели (така наричаше галено Петуния) на скутите си и й рече:

   - Скъпа, стига съм проучвал улици и паркове! Време е да захвана някаква работа! И да е достойна за теб, ненагледна моя съпруго, талантлива архитектка, която измисля такива сгради, от които моят ум направо се възторгна! Реших, моя любов, да се отдам на творчество! Ще творя единствено в твое име, с мисъл за теб и ще посветя всяко мое дихание на теб. Гледам на тавана ти има някакъв статив за рисуване. И си викам, що да стои неизползван? Затова реших да стана художник!

   - Е как, бе Пони ( така наричаше Панайот ) Та ти до сега не си рисувал, освен в час по рисуване? – основателно се удиви  Поли.

   - Че какво от това? Аз няма да рисувам реализъм, а нещо по-така! Ти ще видиш! Ще разбереш какъв мъж имаш! Ще се напъна и ще пожъна всякакви успехи! Ей така, ръкойка след ръкойка като в Добруджата, ще жъна успехи в твое име! За твоята любов!

   От този ден Панайот се напъна над живописването. Из под ръката му се появиха първите платна „Черна точка на бал фон” и „Бяла точка на черен фон”. После точките смениха цветовете, както и фона. Точките били любовта на Пони, която аха, и ще се пръсне из вселената, за да извести тая новина. Чудо голямо, каканижеше той и подхващаше нова картина.

   

   Като понатрупа не знам си колко картини, взе ги под мишница и хайде по галериите! Да ги смае! Галеристите поглеждаха, после го отпращаха по живо и здраво с пожелание да смени тематиката. Пони така и направи! Ама първо се отдаде на размисъл! Цял месец снова из кафенетата да събира впечатления и накрая със сияеща усмивка оповести:

   - Прави са галеристите! Точката не е изрез на любовта ми! Триъгълник по-ще ми отива! Сещаш се за онзи триъгълник в средата на женското тяло, нали? Та него ще рисувам! В различни нюанси и на различен фон!

   Каза и ги почна. Триъгълниците де! После пак из галериите,  където го отпратиха с по-строги и дори обезкуражаващи думи. Пони пак мисли. Творчески, естествено! И дойде ред на квадратите! Пак разни цветове, пак разни фонове…Галеристите пак го отпратиха, но със заръката повече да не им се вясва, че търпението им било на изчерпване.

   Това не се отрази на порива на Панайот да възпява любимата си Петуния. Като не става с рисуване, ще я подкара с песен!

   - Панайоте! – ококори се срещу него благоверната. – Ама ти не знам дали познаваш нотите? Какви песни, какви симфонии, какви опери?

   - Ти не ми познаваш възможностите! – успокои я той и внесе пояснение – Хитове ще напиша! Ако река, опера в три действия или едноактна оперета. Може и Симфония Безсмъртна любима да напиша…

   - Е, Бетховен те е изпреварил – почти язвително отклони порива му Петуния.

   - Брей!Добре, че не е Митко Щерев, че той е известен и ще стана за смях!

   При тези думи архитектката махна с ръка и се оттегли в друга стая, че вече и идваше в повече.

   Досещате се, че музикалните напъни на Панайот не стигнаха до никъде, защото той наистина не знаеше нотите и нямаше как да носи произведенията си по студия. Затова се нагърби сам да пее песните си. Само че тия гадове от студията бяха с по-слаби нерви от галеристите и направо го изритваха.

   Минаха още няколко месеца, през които в душата на Панайот бушуваха страсти от разнообразен характер и се виждаше как жъне някъде успехи, трупа ги ръкойка по ръкойка в нозете на жена си, а та циври от радост.

   Така до една сутрин, когото отпивайки от кафето си, Панайот не внесе нова светлина в творческата си нива, жадна за жетва.

   - Мила моя любов, ненагледна и безсмъртна любима, за която Бетховен написал нещо си! Той написал, ама кой му пее песента! Аз за теб стихове ще пиша! Ще те възпея целокупно и орган по орган! Няма да оставя ни едно пръстче невъзпято! Стихосбирки ще ти посветя! Томове!

   Петуния отпи от кафето и нищо не каза. Пък и какво можеше да каже, коя е тя, та да спира този изкукал бивш спасител! Ама пустите сини очи…все така сини и омайващи! И мускулите си ги биваше…

   От този ден Панайот се захвана със стихоплетство. За всеки случай взе един учебник по анатомия, та да не пропусне някой орган. Като почна от косата, мина през очите, сърцето, не пренебрегна и карантията. А бе идеше му отвътре! Редеше стихове, та се късаше!

   - Виж, миличка! Натрупах камара стихове, ама дали няма да се сърдиш, ако не възпявам зъбите ти зъб по зъб, ами да взема да напиша нещо общо за цялата устна кухина? Що ще кажеш? – Покрай тези поезии Панайот изучи и човешката анатомия.

  - Както искаш! – рече отегчено Петуния и заби поглед  в новия проект. Няма как, някой трябва да работи! Творчеството на Панайот само смучеше, а не даваше пари. След няколко часа стихоплетецът влезе при нея със сияйна усмивка и й поднесе следното стихотворение-шедьовър.

 

    Ода за устната кухина

 

    Устата ти като малинка

    Червена е като латинка

    И бели зъби подредени

    С тук там кариеси украсени

    А на езика там е тясно

    Това е много, много ясно!

 

  - Какво ще кажеш, а? – плажният спасител зае поза за аплодисменти. Ако това за кариесите не ти харесва, ще го махна, ама да е реалистично, че тия тъпанари редакторите може да се заядат! То пък…няма да ти правят преглед, я! Както речеш! Ама на мен ми харесва. С кариеси украсени! Дупки, демек! Мислех да напиша „ощърбени”, обаче …не пасва нещо.

   Както се досещате, горката Петуния не каза нищо. Вече и беше все едно какво прави. Имаше кой да го ощави като свинска кожа. Редакторите!

   След последвалите крути мерки от страна на споменатите редактори Панайот се замисли още повече. Половин година в главата му зрееше нова творческа мисъл, от която щеше да започне прословутата жътва на слава и доказване на любов.

   В някаква си сутрин, хич не е важно каква, той влезе с отрепетирана походка на римски пълководец и снесе новата идея:

   - Ще създавам филми! Аз, докато се бях отдал на творчески размисъл, изгледах сума ми ти филми! Да не мислиш, че не мога да направа по-хубави? Мога! Тука вече няма шест-пет! Няма кой да ме укори за нищо и такъв успех ще пожъна, та цяла Добруджа и други области ще заговорят за мен. Столицата – тоже, ама най-важно е ти да ме оцениш!

   Петуния вече си траеше по навик. С тия творчески напъни, с тия ниви, жетви, поетични ръкойки…дори и сините му очи  вече не виждаше.

   Няма да досаждаме с подробности около писането на сценарии, разнасянето им по разни места и прочие, само ще разкажем за последния сценарий, с който ще завърши и разказа.

   Като за чудо, една вечер Петуния  реши да завърти разговор около творчеството на Пони. До къде е стигнал, кой още го е изгонил, колко хора люто  го псуват, има ли някой, който да му е отвъртял шамар и други нормални отношения.

   - Този път няма мърдане! – радостно оповести последната си идея творецът – Написал съм сценарий за порно филм!

   - Боже! Сценарий за порно? Я да видя! – оживи се Петуния.

   Панайот скокна и скоро в ръцете й се озова обемиста папка! Два листа с „Ох, ох…” После „Кеф!!. Следващите реплики заемаха десетина страници и се редуваше” Давай, давай искам още”, „Стана ли ти, леле какво парче!”, „Малиии, как го правиш, „Лапни го де” и „Свърших”. Финала беше „И се разхвърча сперма, та чак до тавана!”

   Петуния си замълча. Какво да каже…Дори и когато Панайот се появи с две пищни тунинговани мадами. Явявали се на кастинг за порното. Като никой не искал да му реализира идеята, той бил сам да се нагърби с всичко.

   След време едната от актрисите цъфна при Петуния и й приплака:

  - Да знаеш, бременна съм!

  - Какво ме засяга? – вдигна поглед от чертежите Петуния.

   - Ама от сценарист-режисьора и оператора, същевременно и твой съпруг, съм бременна!

  - Че махни го, направи аборт!

  - Вече правих един! – внесе яснота в ситуацията актрисата. – Той сценариста много се вживява, бе!  Пък и аз го харесвам! Какви очи, какво тяло! Нали знаеш, че актрисите се женят за сценаристи и режисьори. А после се развеждат. След като актрисата, в случая аз, натрупам слава.  Та, натрупвам я тази слава, развеждам се и си го вземаш обратно. Обаче сега…

  - Е?

  - Няма какво да екаш,че взе да ме изнервяш, а съм в положение и после бебето ще реве…Ще трябва да напуснеш къщата, защото ще се оженим с Панайот!

   - Аз? Да напусна?

   - Е какво толкова! Виж каква лоша жена си! Ми аз съм актриса, той режисьор, сценарист – подхождаме си!

   - Аз да напусна родната си къща? – Петуния стана и загреба една голяма ръкойка от платинената й коса. Заметна я ловко и я повлече към стълбището.

   - Аз съм била лошата! Сценарист! Режисьор, кастинги ще ми прави…

  След актрисата изхвърча и сакът на спасителчето, барабар с плавниците и шнорхела му.

-         Сценарист, поет, художник! Тинтири-минтири!!! Лоша съм била!

Петуния седна доволно на дивана, запали си цигара и си наля чаша коняк! Също като една лоша жена!