Когато боговете се успиват - Латинка Минкова

       Зевс се превъртя в леглото. Беше му несгодно! Обърна се по корем, мушна ръце под облака, който си беше подложил за възглавница и усети, че се е степала! След минути чу силен звук от корема си. Гъргореше, като че Сизиф си е изтървал камъка по надолнището.  Ама не! Беше му гладно! Протегна ръка и напипа косата на Хера. „Брей, мързелива жена! Още спи”, помисли си той и се обърна с гръб към нея, че не искаше да й гледа лигите по облака. Само че гъргоренето се усили и това накара Зевс да отвори очи.

   - Херо! Херо ма! Червата ми гъргорят! Гладен съм!!!

   Хера се превъртя, протегна се и отвори едното око.

  - Па ставай, та яж! Има куп богини, стажанти, какви ли не…задействай ги!!! И им кажи едно блюдо и за мен. Като твоето да е…

  - Херо, ти знаеш ли, че сме се успали? Гледам тука по резките за сън, отбелязали са ни 1000 години!!! А ние спим по 100! Боже, какви ги вършим? – зададе си въпрос Зевс, който не беше основателен, защото все едно питаше себе си.

    - Ей! Има ли някой тук? – провикна се Гръмовержецът – Гладен съм, бе! Я скоро да ми донесете курбан, някаква яхния и слагайте две-три чевермета с волове!

    На повикът му се отзова естествено Атина Палада. Облечена някак си странно. Вместо бяла туника, около краката си беше омотала съдрани крачоли, над тях шарена тениска, а на главата вместо отличителния венец, някаква капа с козирка.

    - Атино, къде ти е туниката? Какви са тия одежди? – опули се Зевс и усети, че започват да го обливат гневни трепети.

    - Ами Зевсе, ти проспа хиляда години! Идвахме на всеки сто да ви будим, ама вие само изсумтите нещо и ни теглите по една. Кои сме ние, та да ви кършим хатъра? Като искате да спите – спете, ама нещата не са като преди хиляда години. Та и с дрехите е така! Модата друга, боже мой!

    Зевс и Хера се оцъклиха един срещу друг и не знаеха какво да кажат. Атина схвана неудобството и за да замаже положението, каза, че Земята още е цяла, а тия долу още не са се избили. Дори напротив – нароили са се като хлебарки! Ама нали си нямаха Гръмовержец, отпуснали са му края и ги вършат каквото си искат. А  това хич не било хубаво.

    - Майната им на тия простосмъртни! – отсече Зевс и продължи най-важната мисъл, която владееше божественото му съзнание : - Я слез долу да пообиколиш храмовете и да донесеш нещо за ядене. Казах, че искам курбан, яхния и чевермета!!! Може и зарзават! А, и плодове! Вино – разбира се!

    - Нали това ти разправям – поде оправдателната реч Атина и внесе нови пояснения: - Тия долу нямат страх от теб, защото си похъркваше тук и не ти пукаше за тях. И те захитряха. Не носят вече нищо за нас! Ни дарове, ни храна, ни девици! Апропо, да те светна и по този въпрос. Като си спеше само по сто години и после сто работеше, ходеше по земните жени, нали? Задиряше ги, ласкаеше ги и им правеше полубогове. Те се надаха да ги обладаваш, дори ти пращаха избрани девици и на теб само ти оставаше да ги осемениш! Контролираше положението! Имаше твоя семка между тях! А сега? Само човеци! Да не мислиш, че някой се сеща за теб? Легенда си бил! Мит! Щом никоя не е забременяла от теб, всичко било измишльотина! И спряха да носят каквито и да е дарове. Дори една кокошка им се свиди. По някое варено яйце оставят, ама само на яйца живее ли се! А ако носят нещо по-питателно, поповете го омитат до последна троха!

    Зевс сбърчи чело. Новините предизвикаха потрес и у Хера, която до сега само зяпаше като в несвяст. Значи тия посерковци долу хич не ги помнят, нямат им страх, не ги ебават за нищо и са им врътнали кранчето! Хиляда години не са малко, ей!!! Кой знае какви промени са станали, щом и Атина се е навлякла като някой изпадняр! И без корона, моля ти се!

    - Я извикай Клио да докладва! И по-бързо! А ти, Атино се погрижи за храната. Кажи на Артемида да измисли нещо.

    Атина извади от предното джобче на дънките си някаква джаджа и даде нареждане:

    - Клио, идвай на доклад! Зевс и Хера най-после благоволиха да станат!

    После чукна с пръст по джаджата и даде ново нареждане:

    - Артемидо, виж там кой от боговете е край тебе и бягайте на лов! Е, да откраднете някое животно! Зевс иска курбан, яхния и няколко вола за чевермета. Гладни са!

    Първа дофтаса Артемида.  Стискаше някакви джаджи под мишница и се ухилваше угоднически. Тук трябва а уточним, че след като простосмъртните усетиха, че онзи горе май никакъв го няма, захитряха и не принасяха никакви дарове, самите богове взеха работата в свои ръце. Първо подучиха полубоговете да им вършат работата, т.е. да ги снабдяват с храна. Те от своя страна прехвърлиха тая дейност на някои приближени до тях стажанти, на чираци и на изявени простосмъртни. Така задачите се разводняваха и божествената трапеза се изпразни. Щат не щат, самите богове взеха да се снабдяват с това-онова. По тази причина Артемида организира една група от доброволци и слизаха из горите да бракониерстват. Естествено, никой не можеше да им хване края. Лошо беше, че когато самите простосмъртни се крадяха, приписваха вината на тия горе „Някой бог ще да е взел телето ти! Агнето ти е при бог еди кой си! Ярката е на трапезата на богинята еди коя си…” Така се оправдаваха и ставаше една неразбория… Но да си дойдем на думата. Щом Артемида се яви, усмихна се и дори поздрави двоицата с успешното събуждане. Щото по едно време решили, че богове, богове, ама ако вземат, та се гътнат по някаква причина? Ще трябвало друг да стане Гръмовержец. Е, тя нямала такива претенции, ама мъжете взели да се гледат на кръв…

    - Та, Зевсе лично аз ще прехвърча до долу да те снабдя с продуктите за курбана, яхнията и ще гледам да метна по-угоенички волове на чевермето! Ще завъртим десетина! Нека отпразнуваме. Ей го и Дионисий иде! Трезвен! Как така не се е насмукал до козирката, т.е. до венеца, не знам! Тия долу взеха винопроизводството само за себе си, и Дионисий мина на твърд алкохол. Обаче за теб ще достави вино! Какво ще искате, о прекрасни мои богове? Българско или италианско? Розе, черно или бяло?

   - Артемидо! Кога стана такава ласкателка и доносница? – сряза я Зевс.

   - Времена, драги, времена! Те ни променят, ако да сме богове! Вие се успахте, е хиляда години си е живо проспиване, ама не ви съдим! Та като казвам за промените, да знаете, че Деметра е отворила страхотна баничарница! Прави бюреци, сливенски милинки, самата тя точи баници! А мекиците ги въртят стажантите. Лично ще мина да й заръчам да донесе за трапезата ти от тези деликатеси!

 

    След около час най-после пред очите на върховната двойка се яви и самата Клио. Омотала се с черни одежди, стиска под мишница огромна папка, на главата сложила капа с пискюли, а пред очите и някакви стъкла. И вместо да коленичи, както му е редът, започна с оплакванията си още щом стъпи на облака.

    - То, хубаво е да спиш! Ама чак хиляда години??? Знаете ли тия долу какви гадове станаха! Бият се за щяло и нещяло! Не смогвам да им запиша поразиите!  Пиша! Денонощно пиша! Без очи останах! Очила сложих! И за Клио никакви помагала. Атина със сматфон, а аз стара марка джиесем. Пета употреба!    Другите пишат на лаптопи, с компютри се уредиха, на Клио една раздрънкана пишеща машина Марица! Оставаше и с гъше перо да пиша! Ама пиша, какво да се прави, та като благоволиш да станеш, да въздадеш справедливост! Щото тия долу си пишат историята както им скимне. И изобщо няма да ти докладвам, ами слез долу да видиш какви ги вършат! И понеже си още сънен, може да надникнеш за малко.

    След тази поучителна и много злъчна реч, на Зевс не му оставаше нищо друго, освен да хвърли едно око на тия долу. Призова и Хера да го съпроводи до края на облака и двамата да се дивят на свършеното без тях!

    И какво да се прави, Хера се надигна от кревата, пооправи смачканата нощна туника, наплюнчи очите си, за да се разсъни и се затътри след Зевс. Седнаха на края на облака и се загледаха! Боже мой, обърна се към себе си Зевс! Тия какви ги вършат? Гледай ги как са омаскарили Земята? Едва виждам през тази прах! Ми защо са изровили планините? Защо си секат горите? Какво им пречат? Ами водата??? Срама няма ли? Страх от боговете? Демек, най-вече от мен? То бива да се поведе война заради някоя хубавица или друга потребност, ама тия се бъхтят като за последно! То бива някой да умре за не знам си що си, а тия долу масово се избиват за нищо! Въпросите се блъскаха из божествената му глава и като прибавим куркането на червата, настроението му спадна до неподозирани низини.

   - Атино! Я докато Артемида осигури храната, свикай кой е тук от боговете! Немедлено! Незабавно, ако не си ме разбрала! И пръв Посейдон да дойде! С тризъбеца!

    Още не изрекъл заповедите си, и ей го Посейдон! Като че само това е чакал! Държи тризъбеца в ръце, а  в очите му се чете божествена решимост!

    - Кажи, о, върховний! Но и да не кажеш, знам, че ме призова да ми дадеш карт-бланш да ги постресна тия гадини долу! Даваш ли?

    - Давам!

    - Е, хайде аз да тръгвам! – Посейдон се стрелна към океаните и скоро на земята тръгнаха едни наказателни бури, от които простосмъртните трябваше да се стреснат и ако имаха малко акъл, да си вземат поука. Като видя тази наказателна акция, към него се присъедини и Хелиос, който много искаше да вдигне градуса и на Земята. Драсна клечки из сухите гори, които само това чакаха. Пламнаха едни пожари, та чак облаците взеха да се изпаряват. Дори на Зевс му стана жежко на краката и рече да пусне малко дъжд за разхлада. Да, ама облакът се оказа повреден! Уж имаше вид на дъждоносен, ама се оказа пробит от техните джаджи, които си навираха носа из териториите на Зевс и вместо вода, изсипа град. Очука им цялата реколта! На някои от боговете им стана мъчно, като гледаха как тия долу щъкат и вият от отчаяние. Само Клио се кефеше, защото вярваше, че всеки носи последици от действията си. Пращаше им хабери тя, че не бива така, ама кой да слуша! Хак да им е, помисли си Клио и намести доволно очилата си. В това време в покоите на Зевс дофтаса Артемида с цяла рота ловци-доброволци. Бяха домъкнали цяло стадо волове, агнета, крави, кокошки, няколко коша с риба… След тях дойде и Деметра, а зад нея се тътрузеха талиги с вече споменатите продукти на мекичарницата й. Дионисий, нали беше трезвен, успя да отмъкне от България вино за чудо и приказ, а към него Сливенска перла Поморийска гроздова! Полубоговете, чираците и другия персонал шетаха оживено на големия облак, определен за празнични събирания. Зевс подаде ръка на Хера да стане и като една щастлива двойка се запътиха към отрупаната маса. Хафез въртеше чеверметата, Атина подреждаше приборите и скоро никой не се сещаше за тия долу. Каквито са ги надробили, да си ги сърбат, помисли си за оправдание Зевс и си записа в тефтера, че  трябва да навакса с обладаването на девици. Ако намери някоя! Ако ли не, каквото падне! Дето се вика, времената се промениха!