Пастърма гейт - Латинка Минкова

    От няколко месеца на Карамфил Пущинаров го напъваше да се жени. Най-вероятно заради Невена, която склони да споделя ложето му всекидневно, ако това може да се отнесе и за нощите. И така до една нощ, когато аха да започнат онези действия и прокапа над главите им. В спалнята, моля ви се! Защото в банята капеше от година, в кухнята от месеци, но чак в спалнята!!! Невена скокна като ужилена и изсъска така, както само жена го може:

    - Карамфиле!!! Капна ми!

    - Карай, дай да свършим, после ще уточним какво ти капе!

    - Карамфиле, капна ми на главата! От тавана капе, Карамфиле!

   При тази стряскаща новина на Карамфил му падна веднага, но не пердето, защото минаваше за спокоен човек. Работата беше в това, че говедото, което живееше над главата му имаше някакъв теч и въобще не му пукаше. Първо прокапа в банята, после в кухнята, а сега и в светая светих за сексуални фантазии. Невена, като една дейна и нетърпяща неправди и възражения, още веднага натири  Карамфил да се оплаче, където трябва. Отиде! Входира жалби, молби и писма във всички институции, в които го прати Невена. От там му отговориха любезно, че в срок от месец ще получи отговор. След месец ги получи. Институциите били направили проверка, написали предписания, дали препоръки и направили устна и писмена забележка на онзи от горе. Говедото, де! И понеже той си беше завършено говедо, каза, че не му пука, онези да си заврат предписаният в най-тъмното отверстие на тялото и даде съвет на Карамфил да провери дали друг не го наводнява, защото при него не тече. „Е, как ще тече, нали ти си отгоре и ти ме наводняваш?”, основателно попита Карамфил, но говедото тръшна вратата под носа му и това е.

    Сега, след като над спалнята му капеше, Карамфил трябваше да се вземе в ръце и да посети нещо по-авторитетно. Невена го посъветва да отиде в местната медия, затова още на сутринта нашият герой се грабна и право там. В същото време Невена си прибра партакешите и се изнесе, защото не и се живеело с такъв льохман и мижитурка.

    В съответната редакция го посрещна един очилат, който сумтеше над някаква дописка и пушеше цигара.

   - Добро утро! – учтиво поздрави Карамфил

   - Добро да е! Какво ви води насам? – онзи го погледна изпитателно.

   - Прокапа ми над спалнята…

   - Тук е вестник, не вършим такива услуги, въпреки че аз вкъщи съм електричар, ВиК, дори и готвач…

   - …и съседа направо ми съсипа живота…

   - …а пък аз съм цъфнал и вързал…- опонира му журналистът.

   - …Невена ме напусна…

   - …блазе ти…де и за мен такъв късмет…

   Карамфил усети, как  кръвта нахлу в главата му и му образува нерви. Идеше му да смачка този идиот с очила, но като прецени, че няма достатъчна сила за това, просто счупи очилата, сипа водата от вазата на главата му, избута всички хартии от бюрото на земята, ритна стола и тръшна вратата. Журналистът остана със зяпнала уста, после се плесна по челото и рипна възторжено. „Ето ти тема!” Събори кантонерката на пода, счупи единият крак на стола, после взе един флумастер нарисува си разни черти по лицето и ги размаза все едно, че е кръв. После метна перфоратора към прозореца и го счупи. При този звук в стаята нахлуха колегите му.

   - Какво става, Седефчо? – така се казваше очилатият.

   - Един ме нападна и офейка! Бързо снимайте! За първа страница!

   - Да го настигнем ли?

   - А бе вие луди ли сте? Снимайте! Пишете, как някой мафиот ме е нападнал, защото съм бил по следите му. Той е дошъл да си разчисти сметките, заплашил ме е да не пиша и това е било първо предупреждение! После бил да ме изкорми, да запали редакцията…

   На другия ден на първа страница на местния вестник се виждаше разгромената редакция, скъсаната риза на журналиста, кървавите следи от побоя и счупените мебели.

    Когато шефът на Полицията в съответния град видя тази информация, веднага свика оперативка.

    - Вие къде спите, бе колеги? Журналята пак с едни гърди пред нас! Ей го този тук бил по следите на някакъв мафиот, а вие се жалвате колко ви е тежко битието, люпите семки и пиете кафе. Веднага да отидем и да го хванем! Грабвайте пресата и четете в движение!

    - Шефе! – вдигна ръка един полицай, който беше много чел, много учил и имаше фантазия, та го изслушваха: - Че ще отидем, спор няма! Но я да се обадим на всички медии, че ние сме по следите на този голям мафиот, че някой от нас е споделил с онзи журналист и от нас го знае. Да турим едно име на операцията ни. Суджук гейт вече е заето. И понеже стават разни работи в тази сфера, предлагам да кръстим операцията Пастърма гейт! Хем да се не бъркат мезетата. А тоя абдал ще го свържем с подправките. Нали знаете, че пастърмата се прави с много подправки? Ха така! Та значи тоя Карамфил го свързваме примерно с червения пипер или самардалата!

   - Чакай, бе! На пастърмата не се слага самардала! – скастри го един вещ в приготвянето на пастърмата.

    - Добре, червен пипер или чубрица! Може и чимен…- продължи да развива тезата си ученият: - Та, викаме ние всички журналисти от областта, че и от страната, обаждаме се на телевизиите и правим показна акция как залавяме този ловък, замаскиран и опасен мафиот. Забелязват ни, получаваме по една премия и потупване по рамената, а някои  и повишения. После те ще черпят, както си му е редът!!!

   След два дни всичко беше организирано като по ноти и баш на обед, когато Карамфил се канеше да отиде да хапне едно шкембе и понечи да остави масльонката на рафта, в автотенекеджийската работилница, където работеше, нахлуха двадесетина маскирани полицаи. Подкреплението от жандармерия стоеше в засада и не пускаше пиле да прехвръкне. След тях се изсипаха три автобуса с журналисти, оператори с камери и друг обслужващ персонал.

    - На земята!!! На земята!!! Ръцете отзад!!!

    - Да оставя масльонката, да не тече…

    - Не пипай! Това е веществено доказателство! Ти си престъпник! Доказан! Ще си кажеш и за червения пипер, и за чубрицата, и за чимена!

   Карамфил подаде ръцете си и белезниците щракнаха. В това време фотографи, оператори и журналисти обсипваха с въпроси де що сварят. Така научиха, че това е един от голямата престъпна група Пастърма гейт, който ужким доставял червен пипер, чубрица и чимен, но не било така, а това било кодово название на не знам си що си. Но сега бил да изпее и майчиното си мляко. След като позираха около час за снимки, всички се разотидоха, а Карамфил беше отведен за разпит. Разпитваха го. Провериха масльонката за наркотици, отрови, ГМО и други примеси. Не намериха. Разпраха работния комбинезон на Карамфил…нищо! Разчепкаха родата му до някъде си, защото ги мързеше да чепкат много, пак нищо. Все авто-тенекеджии. А жените или шивачки, или готвачки! И нито къщи, нито апартаменти, нито някой джип! Лоша работа…

    След два дни в управлението се обади сам министър-председателят и каза, че го знаел този Карамфил. Следял го лично от години…баш на него ли ще му избяга! Ама искал да види до къде ще я докара, та да пипне със собствените си ръце цялата шайка! Така както изловил всички останали и от престъпници и папер не останало. От управлението му казаха, че ще го задържат още, обаче нищо нямало около този автотенекеджия. „А, така ли?” рече министър-председателят. „Този, който аз следя, работи в морга, за прикритие. И изнася в ковчези оръжие. Но ще го пипна. Задръжте го още някой и друг ден, щото ще идвам в града да открия ремонтиран тротоар на ул Сладкопойна чучулига!” На което шефът плахо отбеляза, че улицата се казвала „Чучулига”. От отсрещната страна вдигнаха едната вежда и се чу назидателен тон ”Ти ли ще ми кажеш как се казва улицата!!!Може да е била Чучулига, обаче една фенка ми е посветила песен, ли, ода ли, оратория ли…а бе посветила ми е нещо и от сега улицата ще е Сладкопойна чучулига!!! Щото улицата ще ме възпява и не ми разправяй врели некипели, защото …” И затвори телефона.

    Шефът на полицията се сниши по ниско от тревата и си затрая. Но пред подчинените се изпъчи и им стегна обръчите. Да се били обръснели, изкъпали, да видят как са с униформите. Може и с кръпки, да личи, че са бедни, но да са чисти, за да не се покажат като последни мърлячи.

    Минаха няколко дни, в които Карамфил водеше беседи с пичовете от полицията, изчука сума ми ти коли, даде им ценни съвети и остави визитката си за бъдещи услуги. Те от своя страна му върнаха масльонката, като при това я напълниха догоре. Приказваха си над кафенце, а умът му предизвика възторг у почти всички! Някои взеха да го обожават като племенен вожд! Толкова разбираше от коли!

    В деня на височайшето посещение, когато цял град беше мобилизиран на тротоара на ул Чучулига, която след изпълнението на местната певица-композиторка-поетеса Веса, се преименува в Сладкопойна чучулига, настъпи момента, когато Карамфил трябваше да напусне килията си. В интерес на истината, никак не му се искаше да се разделя с пичовете от полицията. Печени момчета, готини хора! И на пиене носят, и веселяци! Ама няма как! Трябваше да се снима с височайшият посетител, който го потупа по рамото и му заръча да се държи прилично.

    И ето, че Карамфил се прибра в родния апартамент, където го очакваха куп изненади. Още щом влезе в хола, видя на масичката огромен букет с червени рози, бутилка вино, плик с пари и извинителна бележка от съседа-говедо. В нея той горко се разкайваше за причинените неудобства и за целта прилагаше  кърпичка, напоена със сълзи на съжаление. Парите му ги даваше да отиде на СПА-център и да възстанови разклатените си нерви, образувани от течът по стаите. Впрочем, апартаментът беше ремонтиран, пребоядисан в нежни тонове, а спалнята беше обзаведена наново с италианска мебел, бароков стил или нещо от сорта. С разни заврънкулки и позлата. Съседът не подозирал, че Карамфил бил толкова голям мафиот, свързан чак с Пастърма гейт и че имал пръст в доставката на червения пипер, чубрицата и чимена. Но от сега щял да му осигури пълна тишина и ако се наложи, можело да се изнесе от апартамента си.

   Още не прочел до края извинителната бележка, на вратата се позвъня. Беше Невена. Ревеше, та се късаше! Падна на колене и се тръшна на пода!

    - Соколе мой, слънце мое, прости ми! Не знаех какви ги вършиш, колко си …колко си… - така се задави, та за малко да умре.

   На вратата пак се позвъня.  Беше друга мома. Направо с бохчата си идваше. Щото била някаква моделка, мъжете лудеели за нея и не търпеше отказ. Била баш като за него. Няма да досаждаме с изброяване на другите кандидат-любовници, защото рейтингът на Карамфил литна до небесата.

     Какво стана след време ли? Ами нищо…Понеже Карамфил нямаше нищо общо с Пастърма гейт, съседът пак се разюзди, Невенка каза, че отново е сбъркала, от другите моми и помен не остана. Остана само верната дружба с пичовете-полицаи, които ходеха в автотенекеджийницата на Карамфил.